Публикации

Показват се публикации с етикета историческо фентъзи

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната: Нишките на Изтока

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ПОСТ 25 На сутринта Самарканд изглеждаше същият. Това почти я подразни. По улиците вече се чуваха първите гласове на търговците, някъде издрънча метален съд, от съседен двор долетя смях, а над покривите се вдигаше онзи мек утринен прах, който Лейла беше виждала толкова пъти, че отдавна бе престанала да го забелязва. Само че този ден го забеляза. Може би защото знаеше, че след няколко часа ще гледа града от гърба на отдалечаващ се керван. Не беше спала много. Не от страх, а защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към Китай — към земя, която познаваше единствено от разказите на търговците, от коприната, преминала през десетки ръце, и от думите на Ищар за знания, които нямаше как да получи, ако остане в Самарканд. Пътната ѝ торба беше готова. Но преди да я вземе, Лейла имаше още едно място, на което искаше да отиде. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Вратата на Лутра и Ахмед беше отворена. Лейла едва прекрачи прага и усети канелата. Усмихна се още преди да види ...

Пътят на коприната 20: Живата библиотека

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Истории, които Пътят пази Пост 20: Живата библиотека   Понякога най-големите тайни не се пазят в заключени сандъци. Те живеят в хората, които са избрали да ги помнят. А има хора, които посвещават целия си живот именно на това – да бъдат паметта на света. Докато едно любопитно момче записваше първите си въпроси в малък кожен тефтер сред шумния занаятчийски град, далеч на североизток, зад стените на Бухара, друга история се разгръщаше почти незабележимо. История, в която знанието беше по-ценно от златото. История за една жена, която вярваше, че всяка книга пази частица човешки живот. Тя се казваше Сухандир . * Бухара още спеше. Първите слънчеви лъчи едва докосваха високите минарета, когато Сухандир вече прекрачваше прага на библиотеката. Обичаше този час. Часът, в който книгите още мълчаха. А светът не беше започнал да говори прекалено шумно. Тя постави ръка върху старата дървена врата. Не за да я отвори. А сякаш за да поздрави мястото. За мнозина това беше ...

Птиците на Пътя – началото на историята на Родар | Пътят на коприната

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 19: Птиците на Пътя  Някои деца наследяват богатства. Други – имена. А има и такива, които наследяват единствено любопитството си. Именно то един ден ги отвежда по пътища, които никой не е предполагал. *** Докато Амин продължаваше по южния път с обсидиана, оставен му от съдбата, далеч на изток животът започваше нова история. В един оживен занаятчийски град, където керваните никога не спираха да пристигат, а всяка улица носеше мирис на дърво, метал, подправки и коприна, живееше едно момче, което още не знаеше нищо за древните пророчества, за изгубените наследства и за хората, чиито съдби един ден щяха да се преплетат с неговата. То беше едва на седем години. Казваше се Родар. *** Първите слънчеви лъчи се плъзнаха по керемидените покриви и постепенно събудиха града. Някъде вече звъняха ковашки чукове. Пекарите изваждаха първите топли хлябове. По улиците започваха да се появяват търговци, които подреждаха стоките си, преди още ...