Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

Момичето бързаше нетърпеливо към мястото, където стартираше концерта на една стара, но любима нейна група. Тя чакаше отдавна този ден, пълна с вяра за грандиозен спектакъл. Така и стана. Всичко, в което се вярва, се превръща в реалност. Прожектори. Изкуствена светлина. Бял костюм. Жица от стон на китара. Емоции. Самота в очите и гласът му. Но красива някак по своему. Един музикант винаги прави шоу, но дали то отразява неговия живот? Едва ли или вероятно донякъде. Той не спира да го пресъздава на сцената. Самотата пропива всяка една нота и тон в гласа на изпълнителя. Цял живот той обикаля по пътища и концерти, среща любими, които забравя с тялото си, но не и в песните си. Именно те показват смисъла, опита и същинската душа на артиста. Има много фалш и драма в представленията на живота на музиканта. Той дарява радост на публиката, а вътрешно плаче и крещи от болезненост. На чувствата. Валери го усещаше по същия начин. Такава е идеята. „Колко типично!” си мислеше тя и с блужд...