Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес дойде време да завърша една тема, по която отдавна исках да споделя мнение. Това е темата защо вече няма истински връзки и хората предпочитат да са на " тълпи по сами ".  И с тази тема приключвам дълбаенето си по тази тема, защото ми се вижда неперспективно към момента. Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи" , пия пенливо вино  розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.  Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота. А онези,...

"Имаше мъж в живота ми и аз го обичах дълбоко. Все още е така, но сега е различно. Той зае мястото си наред с другите несподелени и истински любови в сърцето ми, но пък изживени в целостта си. Така било писано.  Да се срещнем и разминем въпреки дълбоката любов помежду ни, енергийната връзка и сродство на душите.  Физическата реалност е друго нещо, тя не винаги е това, което сърцето иска. Обаче остава споменът за нещо, което е било хубаво, но е свършило.  Искаше ми се да е вечно във физическия и духовния свят. Бях млада и наивна тогава." разказваше старата гледачка на кристална топка  докато Валери любопитно гледаше сменящите се цветове на кълбото. "Защо се случи така?" пита момичето "Щом сте се обичали, както твърдиш, си чудя защо не сте заедно." " Само една фраза дете, която уби всички илюзии, очаквания и по-голямата част от чувствата. При тези думи никакви действия вече нямат значение, особено ако са казани на човек, който е влюбен и направил всичк...