Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Хм.. Днес ми се пише романтична история понеже не ми се мисли дълбоко. Наскоро попаднах във задръстване, докато пътувах от Царево към Бургас след връчването ми на два фиша за превишена скорост :) и чаках около 45 минути да вляза в града. ***** Имаше много коли на магистралата. Свиреха, нареждаха родовете си един на друг до девето коляно и с бавни темпове се придвижваше върволицата автомобили напред. Валери си караше колата и понеже знаеше, че ще чака минимум 40 минути да влезе в града край морето, където живееше към този момент от своя живот, изключи климатика, отвори си стъклата, усили си музиката и започна да пее любимите си песни. Това й действаше успокояващо, а пък и никой нищо не чуваше, докато хората бяха заети твърде много да отделят негативните си емоции вербално сами в колата си. Тук там между колите имаше по двама човека в едно автомобилно средство.  "Хората днес са на тълпи по сами по свой избор", мислеше си Валери "Аз пък ще си пея за да развивам гърлената с...

  Валери беше щастлива и си говореше с нейната нова приятелка. "Ще си купувам Таро карти!"въодушевено каза жената по телефона "Ти си луда! За какво са ти? От тях не се печели!", отвърна явно учудената дама. "Ще се науча да гледам, все пак това  е едно ново умение!", Валери продължи да говори привидно щастливо. "Правиш пълни глупости! Не си малко дете да си играеш с карти!", Лилия отвърна строго, защото такъв темперамент имаше. "Знаеш ли, Лили? В момента минавам през тежък период и смятам, че именно Таро картите ще ми дадат и потвърдят отговорите, които вече зная в сърцето си", отговори Валери, "Ти нали си наясно, че винаги като минавам през предизвикателство, уча и правя нещо ново. Обръщам всичко на майтап. Така е някак по-леко да мина от добрата страна".  "Знам, мила... Обичам те и съм с теб." Лилия замлъкна в телефонната линия , през която струеше безмерна тъга. Всяка жена потъна за части от секундата в своите разм...

Всички казват “Пусни някого или нещо от живота си, ако се върне при теб е твоето нещо или някой". Малко хора обаче обясняват КАК точно да се пусне човек, когото си обичал, страст или хоби, което си имал и е било мотивация да се събуждаш всеки ден.  Сред множеството сепарации, консултации, медитации и т.н. спомена за човека остава, усещането, което е давал също.  Ако е мъртъв човек, някак е приемливо, макар и с гняв да се пусне, защото всички знаят,  че живота на земята има край и душата си отива в къщи. Някак си е оправдано, направила е душата избор. Ако обаче човек е жив и не е в личната енергия на този, който отказва да го пусне, е много силен вътрешен конфликт и битка между спомени, сърце, мозък и душа. Тялото отказва да приеме ситуацията, сърцето се чувства все едно кърви отвътре, а в душата се появяват сиви кръпки от тъга, болка и разочарование. Само мозъкът остава някак логичен и по-навик движи тялото напред. Как да се пусне човек, който обичаш или си обичал? С наде...

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм. Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си. Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност. Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й. Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, за...

Валери често мечтаеше през деня. Затова и хората я мислеха за разсеяна. Нея това не я интересуваше. Тя имаше конкретна визия за живота си, която подхранваше всеки ден с позитивни мисли и малки действия. Жената ги насочваше към себе си и винаги й се случваха интересни, приятни и малко поучителни неща. Защото ги привличаше. Валери често си представяше, че има дълга, готическа рокля от дантела, тюл и кадифе, които падаха тежко и се развяваха ефирно от вятъра. В главата й. Тя действително получи такава като подарък. Чистата вяра в желаното нещо го превръща в истина. Така или иначе, жената не обличаше тази рокля две години. Пазеше я за подходящи случаи. Тя не осъзнаваше, че всеки един момент е специален докато не почувства своята вътрешна трансформация, макар и породена от драматични събития в живота й. Уроци за мъдрости. В реалността Валери ходеше на семинари за развитие на личността си, което я обогатяваше. Тя предпочиташе да живее в свой личен свят, който пренасяше и в живота с...

Посветено на екипа ни „Същности” Есенен ден. В първите дни на октомври. Същото заведение. Лека носталгия. Изпълнена със спомени за минали случки.  Дори музиката в заведението напомняше за отминалите дни и вечери на срещи със сродни души. С кодово име „същности”. Романтично. Те се забавляваха заедно и се смееха много. За изцеление. На душите си и преоткриване на себе си. В своята същност. Лекият полъх на вятъра от морето изричаше дните и миговете, когато те бяха  заедно.  А сега всеки смело вървеше по пътя си. Свой собствен, почти без допирни точки. Хората имаха сложни междуличностни отношения, но сред тях цареше специфична близост и разбирателство. Пораждаха я преживяванията заедно. Сега доста рядко се виждаха. Толкова близки и така далечни в същото време. Валери си спомняше ясно лицето на всеки един човек с неговата уникална усмивка. Те не искаха нищо от нея, нито пък тя от тях, когато се срещнеха случайно или не, заедно. Жената пазеше общата снимка в хуб...

Момичето бързаше нетърпеливо към мястото, където стартираше концерта на една стара, но любима нейна група. Тя чакаше отдавна този ден, пълна с вяра за грандиозен спектакъл. Така и стана. Всичко, в което се вярва, се превръща в реалност. Прожектори. Изкуствена светлина. Бял костюм. Жица от стон на китара. Емоции. Самота в очите и гласът му. Но красива някак по своему. Един музикант винаги прави шоу, но дали то отразява неговия живот? Едва ли или вероятно донякъде. Той не спира да го пресъздава на сцената. Самотата пропива всяка една нота и тон в гласа на изпълнителя. Цял живот той обикаля по пътища и концерти, среща любими, които забравя с тялото си, но не и в песните си. Именно те показват смисъла, опита и същинската душа на артиста. Има много фалш и драма в представленията на живота на музиканта. Той дарява радост на публиката, а вътрешно плаче и крещи от болезненост. На чувствата. Валери го усещаше по същия начин. Такава е идеята. „Колко типично!” си мислеше тя и с блужд...

Има дни, когато макар че пече слънце, все едно вали. Мрачни по своему, както душата пред трудностите на пътя си. Чадъра на маските пада и болезнени лъчи изгарят  уж зараснала рана. А тя се отваря. От минали думи и не - срещнати личности.  Мечтания. Все още несбъднати. Тогава човек се пита какво се е случило и как се е стигнало до настоящето. С тегоба.  Липса на действия. И крайна отпуснатост, съкрушена от претовареност на поети чужди отговорности. Личният избор. Дъждът се набива ситничко. Като онези малки капки, които пропиват в палтата на случките, заедно с техните кръпки и мокрят, а уж са изсъхнали. В гонитбата с позитивните мисли , понякога човек се дави и забравя. Автентичността все пак за да е истинска е нужна и болка. Дори и в изящност. Настояща реалност. И мълчалива умора. От самостоятелно мислене. Без подкрепа. Нито пък нейното търсене. Сред всички планирани дейности се появяват и изненадващи сбирки. По двойки, явно все още влюбени. Тогава се правя...

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата?  Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими.  При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо т...

Тази песен "Impossible" ми се върти от вчера до днес в главата. Не можах да спя много тази нощ, но тя продължаваше да ми кънти в съзнанието и си я пуснах, за да вникна в текста й. Дълбок е. Да, тъжна е, но е истинска и буди размисли.   Познавам доста хор а с разбити сърца, моето също е било такова. Много хора са изгубили приятелства и са спрели да се доверяват. За тях пускам тази песен.  Когато човек вижда, че иска невъзможна любов или живее със старо-емоционална такава е най-добре да се оттегли от бойното поле на унижението и гонитба на загубена кауза сред многобройни битки със спомени, сенки на други хора и погребения на отминали дни и нощи, по-лесно е и по-съхраняващо за сърцето. То е много крехко и чупливо.  Разбие ли се на парчета, трудно се лепи, а и да се залепи, раните са дълбоки и наистина не зарастват напълно. Дори това да се случи в някакъв далечно-бъдещ период, остават белези, които напомнят това, през което си минал и понякога, дори сле...

Днес ми е някак Носталгично. Като опърпана дреха на стара любов. С емоционална стойност, но прашна и замърсена със сълзи. Закърпени части от нея се гонят в поизпразненото ми сърце докато се отвори. За ново начало. Спомени с различни хора се реят из съзнанието ми. Те имат леко замъглени лица, които просветват в тъмното. Недопуснати до сърцето ми. Заменям ги с нови. Стари следи и позабравени рани напомнят за себе си и нови се отварят, но после се скриват тихо като оставят белези в душата ми. За Уникалност, придружена с нови Мъдрости. Овехтели снимки с пропукани рамки се усмихват насмешливо. Изхвърлям ги. Слънцето припича и прашинки се веят из стаята, препълнена с временни дрехи. Накъсвам ги и стават идеални парцали. За унищожаване и изначално освобождаване. Пренареждам живота си, с леко сиви емоции, за да ги превърна в цветни, но има остатъчност. На предаване, което преборвам с ума си. И бягство в друга реалност - по - хубава и превърната в истинска. Придружена с любопитна искрен...

И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми говорила така.  , че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Тя заминаваше, разбрах по-късно вечерта като се видяхме, но нищо не бе както обичайно, тя беше различна от момичето, което познавах - малко надменна вече, може би... Имаше основание. Излезнахме по женски, както се казва... Понапихме се, свалихме две гаджета, на които обаче знаехме, че повече няма да чуем или видим, но дойде време да се разделим с нея, тя отиваше там, в града, за който избягвам да мисля, за дълъг период, без сигурност дали ще се върне изобщо отново. Поредната, бягаща от реалността тук, но отиваше там някъде в друга и далечна. Загубих поредния човек, на когото държах и държа, и тя избяга от живота си. Вече едва ли някога ще се видим, но спомена за нея ми е ясен, сякаш беш...

Сърцето е като раздърпана кошница, пробита от иглите на болка и разочарование. Сълзите изтичат през множеството пролуки. Скелетът на кошницата също е мокър - подгизнал от умора и причинил мухъл на чувствата.  До днес си стои непочистен. Чувствата са специфични плетеници, създадени от хубави и лоши мигове, които се подклаждат от огъня на силни изживявания, чиято прегръдка изцяло обгръща сърцето. Понякога кошницата не може да се доплете, защото скелета й е нестабилен или пречупен. Тогава се започва на чисто - с нова плетка от мигове. Тя свършва с поредните пробиви на лоши емоции и се започва отново.. Кръговрата е пълен, непроменен и безкраен. Често пъти умората от борбата спира плетеницата, но точно тогава се намесва сърцето. Вариантите са различни - укрепване на импровизираните стени на кошницата; ново раздърпване или забравена сивота, която води до дъното. Това е въпрос на личен избор, който може да е грешен или правилен в зависимост дали човек живее за себе си или за другите...

Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен.  Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага.  Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли.  Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи..  Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи. "Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл. "Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в опреде...