Реална фантазия

Валери често мечтаеше през деня. Затова и хората я мислеха за разсеяна. Нея това не я интересуваше. Тя имаше конкретна визия за живота си, която подхранваше всеки ден с позитивни мисли и малки действия. Жената ги насочваше към себе си и винаги й се случваха интересни, приятни и малко поучителни неща. Защото ги привличаше.

Валери често си представяше, че има дълга, готическа рокля от дантела, тюл и кадифе, които падаха тежко и се развяваха ефирно от вятъра. В главата й. Тя действително получи такава като подарък. Чистата вяра в желаното нещо го превръща в истина.

Така или иначе, жената не обличаше тази рокля две години. Пазеше я за подходящи случаи. Тя не осъзнаваше, че всеки един момент е специален докато не почувства своята вътрешна трансформация, макар и породена от драматични събития в живота й. Уроци за мъдрости.

В реалността Валери ходеше на семинари за развитие на личността си, което я обогатяваше. Тя предпочиташе да живее в свой личен свят, който пренасяше и в живота си. Той беше изрисуван от нейните думи, а чертите й се вплитаха във всички онези лирични герои, които чувстваше скъпи. Техните образи изразяваха реалните й мисли, които по едни или други причини рядко изричаше. Валери споделяше чувствата си предимно с листа хартия. Каквото напишеше, то оставаше там, а тя смело продължаваше напред по пътя си.

В реалната си фантазия жената обикаляше невидими места. Валери срещаше най-различни същества и общуваше с тях по спокоен начин. Винаги научаваше нещо ново. Избрала беше тази позиция. Печеливша.

Фантастичния свят даваше на жената възможност да се чувства истинска. Тя се запознаваше с различни образи и интересни черти от човешкия характер. Наблюдаваше ги мълчаливо и правеше своите изводи. Трупаше опитност.

В съзнанието си Валери обикаляше прозрачни езера, обградени от пъстри гори. Тя срещаше принцове на бели коне, рицари с блестящи доспехи, магове с дълги роби и поетични бардове. Те виждаха своите дами и имаха верни приятели, за които правеха чудеса. Тези действия се свеждаха до простотата на думите, красотата на усмивките, сноповете светлина в погледите и сиянието, което различните минувачи през света й излъчваха. 

Всичко това, в което Валери избираше да повярва и вижда. Своята реална фантазия. Не тази на другите или пък техните отражения.