Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Когато целите ни се променят: компасът е по-важен от релсите Понякога най-смелото решение не е да преследваш целта си на всяка цена. Понякога най-смелото решение е да признаеш, че тя вече не е твоята. Дълго време вярвах в класическата идея за целеполагане. Поставяш си ясна цел, правиш план и просто следваш стъпките, докато я постигнеш. Звучи логично. Но животът рядко се движи по права линия. С времето започнах да забелязвам нещо просто, но важно – реалността се променя по-бързо от нашите планове. Появяват се нови обстоятелства. Срещат се  различни възможности, а понякога се променяме и самите ние. Цел, която вчера е изглеждала напълно правилна, днес може вече да не е. Тук не става дума за съмнение, а за избор. Така постепенно стигнах до една идея, която наричам адаптивно целеполагане . За мен това означава да приемем целите не като твърди и окончателни решения, а като посока. Посока, в която тръгваме, но към която можем да се отнасяме с достатъчно честност и гъвкавост, за да кориги...