Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Да, покрай пълнолунията много неща се осветяват и достигат своя естествен край често пъти. Отношения, житейски фази или просто нови възможности за избори. Понеже аз обичам да мисля понякога за живота докато гледам морето или съм другаде сред природата, в последно време направих множество съзнателни и не толкова избори.  В един момент обаче се вижда, че всъщност е направен избор и взето решение, макар че някак е станало неосъзнато. Обичам да давам пример: "Между нас имаше любов. Сега вече няма."  и темата някак отива към своя натурален край, независимо романтична, приятелска, семейна или работна ситуация.  Обаче в интервала между "имаше" и "вече няма" стоят много избори - съзнателни или не, довели до крайното решение през много перипетии, вътрешни конфликти и свързани най-вече с Кураж. И все пак именно тези фактори правят хората истински и несъвършени. Хубавото е, че изборите могат да се променят. Бездната обаче между гореспоменатите думи остава. Всеки е ...

Според тълковния речник „мохикан” в преносен смисъл е последен защитник на кауза. В случая благородна. Не само на думи. Напротив, „неразумните” мохикани градят отношения и извършват действия в посока за подкрепа на другите. Без конкретни изисквания или пък очаквания. Рядко срещани люде. Тъй като настоящето време е изпълнено с „разумни индивиди”, които гледат да са „от полза” преди всичко за себе си, дори и в общуването си, останаха едни самотни представители на доброто племе, които изглеждат някак наивни и леко луди. Те искат да подкрепят хората заради тях самите. Мохиканите уважават чуждите мечти и приемат нещата такива, каквито са. Те обаче са единици и не се замислят твърде за лични ползи. Познавам няколко „неразумни” мохикани, които не търсят контакти само за ползите си, а защото наистина ценят личността на другите и я приемат безусловно. Такава, каквато е. С всички добри и лоши страни, в своята цялост. Самите мохикани се приемат също по този начин, в своята пълнота и човеш...