Публикации

Показват се публикации с етикета вътрешен мир

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

„Медитацията“ – ревю на новата книга на Виктория Минева

Изображение
„Медитацията“ – книга, която не те учи да избягаш от живота, а да се върнеш към себе си Има книги, които прочиташ веднъж и прибираш в библиотеката. Има и книги, към които се връщаш тогава, когато животът стане твърде шумен. „Медитацията – Пътешествие към вътрешния свят“ на Виктория Минева е от втория вид. Още със заглавието си тя подсказва, че това няма да бъде поредният наръчник със съвети как да седнем със затворени очи за десет минути. Това е книга за вътрешното пътешествие на човека – към неговите мисли, страхове, спокойствие и надежда. Още в предговора авторът признава нещо, което прави силно впечатление – не пише като човек, който твърди, че знае всички отговори. Пише като човек, който сам е извървял пътя. Именно тази честност превръща книгата в разговор, а не в лекция. Една от най-силните страни на книгата е балансът между различните гледни точки. В нея намират място историята на медитацията, научните изследвания, практически упражнения, ежедневни ритуали и лични преживявания. ...

Има огромна сила в това да пожелаеш щастие на хората, които са те наранили

Изображение
Има огромна сила в това да пожелаеш щастие на хората, които са те наранили „Истинската сила идва, когато пожелаеш щастие на хората, които са те наранили — и го почувстваш от сърце.“ Понякога най-голямото израстване не идва, когато някой ни обича. А когато спрем да носим болката от хората, които не са успели. И точно тогава идва най-тихата форма на свобода — да пожелаеш щастие на всички, които са те наранили… и това да е истинско. Не от гордост. Не от примирение. А от осъзнаването, че някои хора просто са били част от пътя ти, но не и от твоята посока. Когато болката вече не тежи Днес е много интересен ден за мен. Предстоят ми важни събития, свързани с разширяването на бизнеса ми — нещо, с което активно се занимавам вече трети месец. Успях и донякъде да изпълня целта си за сваляне на килограми и усещам, че за първи път от дълго време вървя в правилната посока. Не перфектно. Не лесно. Но осъзнато. Когато започнах бизнеса си през януари, мотивацията ми беше различна. По-емоционална. По-де...

Прошка към мъжете и себе си: Женската сила

Изображение
Прошка към мъжете. Прошка към себе си. Любовта, която остава. Колко жени казват „продължих напред“, а всъщност още носят тежестта на старите имена в сърцето си? Колко от нас са изричали „всички мъже са еднакви“, когато истината е, че сме били наранени не от всички, а от няколко истории, които не сме успели да затворим? Днес не пиша от болка. Пиша от място на мир. Днес се замислих за всички мъже в живота си. Минаха. Заминаха. Разтвориха се във времето като страници от книга, която вече съм прочела. И все пак – останаха. В сърцето ми. За времето, което ни е било дадено. За уроците, които сме си разменили. За любовта – в онази нейна форма, в която тогава сме могли да я дадем. Имаше период, в който изпитвах гняв към мъжете. Дълбок, тих, упорит гняв. Смятах, че всички са еднакви. Че всички нараняват. Че всички искат, но не дават. Вкопчвах се в болката, сякаш тя доказваше, че съм обичала истински. Истината е проста – бях наранена жена, която не знаеше как да прости. Едни искаха секс. Други –...