Публикации

Показват се публикации с етикета житейска история

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

През Папагалските очи...

Изображение
Често пъти папагалите ми напомнят на хората. Имам 4 и всички са много различни един от друг, имат си индивидуалност.  Единият женски папагал издава странни звуци като го вземаме с пръсти от клетката, за да покаже, че иска контакт с мен и детето, и винаги ни се качва на главите да кълве косата, нещо като пощене, което показва обич при папагалите. Вторият пищи като го вадим от неговата къща и понеже не може да лети заради заболяване на крилцата, иска да се скрие някъде на тихо и спокойно да не го закача никой, защото се притеснява от недъга си. Третият пък е свободолюбив и иска само да лети самостоятелно из стаята, с гордо разперени крила, макар че е най-малък. Четвъртият мърмори и кълве, докато го вадим от кафеза, но после ни се намества на раменете и не мърда от там цял ден. Ту се мести от едното на другото рамо. Много обичам всичките папагали, като деца са ми. Освен хубавите страни на папагалския живот обаче има и лоши. Понякога папагалите се кълват до кръв помежду си и се налага ...

Разговори с Морето: Среща на Непознати

Изображение
Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...