През Папагалските очи...
Често пъти папагалите ми напомнят на хората. Имам 4 и всички са много различни един от друг, имат си индивидуалност. Единият женски папагал издава странни звуци като го вземаме с пръсти от клетката, за да покаже, че иска контакт с мен и детето, и винаги ни се качва на главите да кълве косата, нещо като пощене, което показва обич при папагалите. Вторият пищи като го вадим от неговата къща и понеже не може да лети заради заболяване на крилцата, иска да се скрие някъде на тихо и спокойно да не го закача никой, защото се притеснява от недъга си. Третият пък е свободолюбив и иска само да лети самостоятелно из стаята, с гордо разперени крила, макар че е най-малък. Четвъртият мърмори и кълве, докато го вадим от кафеза, но после ни се намества на раменете и не мърда от там цял ден. Ту се мести от едното на другото рамо. Много обичам всичките папагали, като деца са ми. Освен хубавите страни на папагалския живот обаче има и лоши. Понякога папагалите се кълват до кръв помежду си и се налага ...