През Папагалските очи...

Често пъти папагалите ми напомнят на хората. Имам 4 и всички са много различни един от друг, имат си индивидуалност. 

Единият женски папагал издава странни звуци като го вземаме с пръсти от клетката, за да покаже, че иска контакт с мен и детето, и винаги ни се качва на главите да кълве косата, нещо като пощене, което показва обич при папагалите.

Вторият пищи като го вадим от неговата къща и понеже не може да лети заради заболяване на крилцата, иска да се скрие някъде на тихо и спокойно да не го закача никой, защото се притеснява от недъга си.

Третият пък е свободолюбив и иска само да лети самостоятелно из стаята, с гордо разперени крила, макар че е най-малък.

Четвъртият мърмори и кълве, докато го вадим от кафеза, но после ни се намества на раменете и не мърда от там цял ден. Ту се мести от едното на другото рамо. Много обичам всичките папагали, като деца са ми.

Освен хубавите страни на папагалския живот обаче има и лоши. Понякога папагалите се кълват до кръв помежду си и се налага да се разделят, защото единият ще умре, най-често женският. А това, скъпи мои приятели и читатели, много ми напомня на жените в живота, най-вече на мен.

Колко точно кълване и скубане на перушина ще изтърпи един женски папагал, за да има мир в дома? До смърт, може би, ако някой не вземе мерки, макар нежелани.

Между другото, папагалите са ми били свидетели на тежки житейски моменти в последните месеци и са ме виждали във всякакви неприятни състояния на болка, мъка, гняв и т.н. Въпреки това, не ме съдят и ми кацат с любов по раменете и главата.

Та, ситуацията с моите папагали Корела беше конфузна. Двете ми корели са на по 8 месеца, мъжка и женска. Последната седмица, малко след една моя сериозна разправия в къщи с близък човек пред тях, която завърши с разделяне на пътища, мъжкият папагал Корела започна да кълве по врата женската и да й отскубва по малко от перушината.

Ситуацията стигна до положение, което женската стоеше изцяло с наведена глава, не искаше да се храни или пие вода, нито да издава звуци. Като я видях така, закарах и двата папагала Корела на ветеринарен лекар. Там казаха, че е наранявана многократно женската Корела и че може никога повече двата папагала да се разберат. 

Тогава  разделих двата папагала. Женската започна да се чувства по-добре, да надига глава и да пее, сякаш беше свободна. Това много ми напомни за мен и моята житейска ситуация, когато напуснах бащата на детето си. Започнаха да ми растат крила и да се отърсвам от цялата болка и натиск.

Мъжкият папагал в отделната клетка започна да се катери и да иска достъп до женската, но не се получи. Допряла съм им клетките, защото този вид папагали  - Корела, често пъти умират, ако са по сами и не им говори постоянно стопанина.

Мина 1 седмица, тя се възстанови и ги пуснах да летят заедно в къщи. Мъжката Корела вече не кълве женската, но смятам тя като напълно се възстанови, да опитам отново да ги събера в една клетка, но ако не стане, ще се разделят завинаги в отделни кафези. Така понякога се случва и с хората.

Другото, което забелязвам при моите обичани папагали е, че като се карам на детето, после се отдръпват от мен, а когато не, искат да са близо до мен. Определено настроенията в къщи много се предават на животинките и те реагират в съответствие с тях. Но със сигурност са адаптивни птици. Също така, изключително наблюдателни и обективни. Гордея са, че точно тези 4 папагала са част от семейството ми. В много тежки моменти съм си говорила с тях и ми е олеквало на душата. 

През папагалските очи светът  изглежда много по-справедлив и чист, което и тези птици показват с лоялността си. Много ми харесва в тези птици и че са моногамии, но понякога любовта им убива партньора с кълване. 

Сигурна съм обаче, че се обичат моите папагали, и двете двойки. Много е красиво да се гледа чиста и истинска любов.