Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Подхванах вече втора седмица са с грип, но дали защото е ретроградна Венера, много хора, с които смятах, че няма да се чуем повече, се обаждат някак си като предизвикани от съдбата да си разчистим миналите енергии и отношения. Преди всяко пълно лунно затъмнение е време за пречистване на тялото, енергията, хората и въобще всичко в живота. През март са две затъмнения, което, дори без да съм астролог, астроном, нумеролог и т.н., ми дава ясни знаци, че месецът ще е много трансформиращ. А всяка метаморфоза минава през болката  на загубата на нещо, някого или дори себе си за момент Понеже съм в къщи и доста неща осъзнавам и имам време да осмисля. Разбрах, че с думите ми като "Нищо не искам от никого" или подобни такива, които използвам с цел да премахна всякакви очаквания и илюзии от живота си, се оказа, че страната, на която ги казвам, ги е възприела различно. Именно сега, докато се лекувам физически, а до голяма степен емоционално и ментално, разбирам, че е много важно какво и к...

Не съм сигурна защо днес ми се пише за готиката. Дали защото нося бижуто на Killstar , което ми подари най-добрата ми приятелка преди 2 години, или защото просто свързвам готическото с различното и приемането му, не съм сигурна, но това не е от значение. С привкус на готика в приятелството и облеклото се виждат от друг ъгъл  ситуациите за взаимната приемственост. Така усещам нещата, затова по тази тема пиша - за приятелството и готиката . Женска му работа. :) Може би е защото се сетих за най-добрата си приятелка, която много ми липсва, нищо че живее в София. Виждаме се рядко, но пък затова изговаряме всичко без да се съдим взаимно. Телефонната комуникация ми е приятна, но в умерени граници, а с писането понякога много се отнасям и става неясно какво искам да напиша по програмите за съобщения на съответните хора. Винаги предпочитам личната среща, за каквото и да става въпрос, защото тогава няма как да се сбърка кой какво казва - енергийно, жестовете на тялото и въобще всичко е излъч...

Слушам тази позната на всички стара песен. Повечето я свързват с любов, но аз открих ново нейно значение за мен и сърцето ми. Често пъти хората слушат други и започват да си вярват, че и те искат същото като тях. Далеч не е така. Но винаги принципа "широко затворени очи" е по-удобен от реална битка с несъответствията на желанията в сърцето и това, което реално се случва. Често не-слушането или по -скоро нежеланието за чуване води до негативни чувства на завист, на безпомощност, безнадеждност и липса на отговорност. Хората бягат от недобрата за тях реалност, кой с игри на думи ,кой с компютърни такива или други форми на скриване на главата в пясъка. Валери си мислеше това, докато пътуваше по служба с междуградския автобус. Слушаше спътниците си, не лично нейни, но присъстващи, в превозното средство. Всички се оплакваха и мърмориха колко бил тежък живота.  Няма нищо лесно и леко или поне със сигурност не е безплатно. Нужни са усилия, за да се срещне човек с нелицеприятната с...