Публикации

Показват се публикации с етикета пътят към себе си лични есета

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Когато надеждата боли повече от истината

Изображение
  Когато любовта се превърне в чакане Има болки, които идват внезапно. Има и други. Онези, които се натрупват бавно. От неизпратени съобщения. От мълчание. От надежда. От години чакане. От хора, които не искат същото като нас, а ние отказваме да го приемем. Това е история за една такава болка. Но още повече – това е история за пътя обратно към себе си. **** Мислех си, че съм научила урока си с мъжете от предходните ми отношения. Уви, не бях. Урокът се повтаряше отново и отново, само с различни лица. Сякаш животът упорито ми показваше едно и също, докато най-накрая не се науча да го виждам. Минах през изневери, лъжи, празни обещания и отношения, които съществуваха само когато бяха удобни за другия човек. Била съм преследвач. Била съм удобен вариант. Била съм приятелка с ползи. Всичко това идваше от едно и също място – ниската ми самооценка и отчаяното желание да бъда обичана. Тогава смятах, че любовта означава да останеш. Да чакаш. Да търпиш. Да се бориш. Да даваш още малко от себе ...