Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Честито Рождество Христово! Щастлиа и благодарн съм, че  тази Коледа съм на място, където вали сняг. За първи път от много години ми се сбъдна желанието да съм на топло в къщи с близките хора и навън да се сипе сняг. Навежда ме на мисълта, че снегът покрива и изчиства всичко мръсно и забравено като го отнася със себе си като се стопи.  Днес ми хрумна хубава мисъл, не съм сигурна стих ли е или не, но ще напиша нещата така, както ги усещам и чувам в съзнанието си. Разсипват се моментите, тъй както пясъка през пръстите на времето. И шепа думи само ни остават, които да запишем по себе си или пък на хартия, Че миговете понякога забравят се, а избледнява фотолентата на мозъка. Затуй бъдете с хората, които ви обичат и не забравят въпреки досадата На ежедневието, което понякога предизвиква самотата и униване. Събират се скъпоценни спомени в ковчеже, пълно с красиво изобилие.

Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Днес ще съм кратка и ясна, което като че ли бях позабравила последните години. С приключването на 2025, която беше кармична с число 9, което според  нумерологията е приключване на всичко старо като цикли, отношения, основа на живот и т.н, свършват и онези битки, в които няма равенство и отношения, в които липсва реципрочност. Това забелязах по себе си и тези хора, с които общувам качествено и преди всичко на живо. Друга форма на комуникация почти не признавам, може би чат пат телефонните разговори, но вече гордо мога да кажа, че приключих със социалните мрежи и споделянето в тях. Да, губи се популярност, но кому е нужна тя ако на живо никой не вижда човек и не говопи с него! Напоследък така мисля и си пазя личнната енергия, вместо да пиша по социалките. Единствено /YouTube канала мисля да си оставя, за да давам послания. За мен 2025 беше поучителна година и съм благодарна за всичко в нея, което в по-голямата си част беше предизвикателно и драматично. Бях и на върха на известността...

 Последните седмици като за финал на 2025 са ми като последни поучения за всичко онова, което преживях, научих и осъществих. Някак ми беше динамично, но една идея по-спокойно. Най-важното, което научих е да имам прост живот и спокойствието да се наспивам достатъчно. Постигнах доста неща, изживях още повече и разбрах, че всъщност наистина всичко започва от чувството за лична сигурност - здрави нерви, да си имаш собствен дом и финансова стабилност, колкото да си покриваш ежемесечните разходи.  Това е, вече нямам грандиозни мечти, защото ги осъществих, за да видя, че всяка слава трае точно четиринадесет дни, после те забравят и сметките удрят сериозно. Доста трансформираща ми беше 2025. Честно казано, искам да приключи по-скоро. Най- ценното умение, което научих е "ще се решава в движение". Винаги съм била човек по плановете и организацията, перфектна съм там, но сега вече искам да се наспя и да си стоя спокойно в къщи без да бързам за никъде. Не виждам и смисъл. Бързането ми е ...

Не съм сигурна защо си мисля тези дни за всички форми на близост, които съществуват. Дали от желанията ми за близост или просто защото сезона е такъв - човек да гледа вътре в себе си, но едно знам със сигурност и се радвам, че го разбрах. Нещо като любов... значи, че е различна форма на възприятие, което е добре да е ясно и конкретно дефинирано. Каквото и да е, ако не е споделено от двете страни, си остава "обичам те отдалеч," макар че боли, но пък е истинско до живот. Така е правилно. Най-добре е да не се пречи на хора, които с действия ясно са показали, че не ги е грижа за другите. Някак е безсмислено да се насилват едни отношения. Затова и след всяка форма на раздяла от какъвто и аспект да е тя, след периода на въпроси, сълзи и преживявания "А сега накъде?" винаги се стъпва напред дори с миниатюрна, бебешка крачка. Просто човек в един момент е важно да напусне играта на преследване и е хубаво това да стане с чест, лично достойнство и с грация. Тръгваш си и това ...

Често пъти папагалите ми напомнят на хората. Имам 4 и всички са много различни един от друг, имат си индивидуалност.  Единият женски папагал издава странни звуци като го вземаме с пръсти от клетката, за да покаже, че иска контакт с мен и детето, и винаги ни се качва на главите да кълве косата, нещо като пощене, което показва обич при папагалите. Вторият пищи като го вадим от неговата къща и понеже не може да лети заради заболяване на крилцата, иска да се скрие някъде на тихо и спокойно да не го закача никой, защото се притеснява от недъга си. Третият пък е свободолюбив и иска само да лети самостоятелно из стаята, с гордо разперени крила, макар че е най-малък. Четвъртият мърмори и кълве, докато го вадим от кафеза, но после ни се намества на раменете и не мърда от там цял ден. Ту се мести от едното на другото рамо. Много обичам всичките папагали, като деца са ми. Освен хубавите страни на папагалския живот обаче има и лоши. Понякога папагалите се кълват до кръв помежду си и се налага ...

  Днес е студено някак си. Дали от дъжда, дали от деня, защото е портал, не съм сигурна. но често си мисля за студенината в живота и хората. Дори усещам, че и аз ставам така. Някак си е странно да се гледаш отстрани, все едно в огледало, създадено от студенина. До голяма степен аз също съм студен или по-скоро обран откъм чувства човек, защото като съм била емоционална, съм грешила многократно. Не ми е ясно обаче как хора ще гледат себеподобни да спят по кашони, пейки или да падат в подлезите и т.н. и да не предприемат нищо.  Обществото дотолкова слугува на егоизма и материализма, че се изродява и става по-студено и от айсберг, а истината е, че всеки жадува за топлина. Когато обаче я срещне и даде, насреща усеща лед откъм чувства, логична преценка и  риск анализ за грешки, дори в любовта, която би трябвало да е трепет.  Затова пък имам хубави и топли спомени от лятото, от плажа и пътуванията си, макар и самостоятелни в повечето случаи. Но колкото повече обикалях по ...

Дълго време се чудих как се дава прошка. Чувала съм много по темата - с любов, с безразличие. При мен пък минаха много фази докато реша, че е време да пусна хора и ситуации от живота си. Наистина беше едно дълго пътуване, но след като стигнах края на тунела от мрежата си с негативни емоции, които разплетох незнайно как, се почувствах свободна. Бях обидена, гневна, наранена, с чувство за несправедливост и т.н. докато не осъзнах, че не-даването на прошка ми пречи да се движа напред енергийно и въобще. Тогава започнах да слушам Рейки, Водени медитации и да пиша на тетрадка всичко, което ми тежи. Колкото повече тефтери изписвах, толкова по-добър наблюдател на себе си и другите ставах. Много месеци, дори години трябваха, за да простя на хора, които съм обичала истински и дълбоко, предателства и да продължа напред. Днес някак ги приемам вече като хора, които имат право да съществуват, но  са извън обкръжението ми. Това не го пиша с арогантност, а с любов към себе си и уважение към други...

Дълго време си мислих, че искам годежен пръстен, когато се сетих, че мога да си създам собствен. Понеже се лутах в дебрите на измислици, вярвайки на хора, които са просто добри оратори с лъжите си, открих нови занимания.  Гордея се със своя нов пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн с неговите кръгове, определили края на земята, такава, каквато я познавах, отчасти. Сега вече унищожена от всякъде - духовно, емоционално и даже финансово, но не са мои тези световни въпроси, защото е важно да се погрижа за себе си някъде из кръчмите на Ирландия. С типичната ми съзидателна, писателска лудост, станахме спътници за вечността в съюз, сключен с пръстен от червено фолио. Поне докато се изгуби сред нотките на сарказма ми или някъде по пътя с колата. А какво за годежите?  Тях ги има по книгите и във филмовата индустрия. В реалните движения на различните видове фолиа няма никой, който да иска годежното мероприятие освен в пиянско или друг вид опиянение. Такава е човешката...

Преди 3 дни си купих нова сребриста риба, в която се влюбих от пръв поглед и заобичах искрено. Понеже много обичам всички животни, избягвах домашни любимци, защото, както казва татко ми: "Вземеш ли си домашен любимец, приемаш факта, че един ден ще умре . " и е така, но все си мислих, че ще сме с рибата поне 1 месец заедно. Още ми е много тъжно и болно за нея, а беше много красива и за мен е незаменима, въпреки че сега имам 4 нови риби и общо станаха 5, които дъщеря ми ги избра. Сребристата риба живя с мен само 1 ден и умря, защото не се погрижих добре за нея поради незнанието си как да отглеждам тези домашни любимци.  Сега вече знам много за видовете риби - цихлида  и как се гледат, но тази, която обичах, я няма. Още ми е тъжно и отказвам да си купя друга риба, поне за момента. Факт е, че когато загубиш нещо или някого, го оценяваш, дори да е красива, сребриста риба. Това, обаче, което научих от този домашен любимец, бяха няколко важни житейски урока, валидни и за хората. Пон...

Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

  Когато пия кафе извън офиса и дома, обикновено избирам заведение, където заедно с напитката носят и късмети с нея. Много обичам да чета цитати и пожелания, защото ме карат да се замисля. Вчера ходих в парка до вкъщи, защото имах нужда от чист въздух и концентрация. Поръчах си кафе, което изпих бавно и с удоволствие , докато си четох късмета с него. "Стреми се към звездите. Ако не ги достигнеш, поне ще се научиш да летиш." И аз така. Искам да летя в небето на живота си, както много съм писала в постовете си. Така се живее, а не като мишок, гъсок или други животни по земята, които много харесвам, но не отговарят на моето разбиране за живота. За мен смисълът в думите, написани на този лист хартия е много голям и верен. Доскоро бях в пълна апатия, но след това излизане навън в парка, сякаш ми просветнаха много неща. Замислих се за звездите, които често гледам на една моя книга подарък за галактиките и космоса.  Някак си оприличавам себе си като човек, който иска да стигне звез...

Днес ми се пише по женски теми - нито ми се дълбае в човешката психология, нито ми се мислят сюжети на разкази или стихове. Достатъчно го правих последните дни и затова имам нужда от хубаво турско кафе с баклава и спокойствие, с което да се наслаждавам на красивите вещи, които имам, защото обичам да инвестирам в себе си. Гледам с любов  ботушите със Симонета Веспучи от фирма "Nadit & Nadit" , които са ми подарък за рождения ден октомври от мен. Тази фирма за обувки я открих миналата година, всъщност от тогава започнах да си вземам само от там обувки. Харесват ми обувките с бижута. А и самата дизайнерка е много креативна и има интересни модели.  Лично аз много харесвам ръчна изработка всякакви неща - бижута, обувки, шалове и т.н. Вяска създадена стока от автор е уникална, защото има от неговата енергия и любов в продукта. А те се прехвърлят и на този, който е закупил продукта. Хубаво щеше да имам и аз умения да правя гривни или нещо друго с ръцете си, но пък дъщеря ми...

"Не ми се говори," каза набързо Валери и затвори телефона, защото нямаше какво повече да каже след толкова месеци и иницииране, рядко успешно, на комуникация. Не й се говореше. Всъщност не-говоренето е добър вариант да спестиш на някого тежки истини или просто да поставиш ясни граници, че не може така да се прави повече.  Мълчанието е удобен начин да се избегнат тихомълком сложни разговори, свързани с поставяне на край на нещо с някого.  По-лесно е и не-говоренето ясно крещи, че вече е късно за разговори. В смисъл човек винаги може да измисли какво да каже, общи житейски и битови теми, но понякога говоренето става някак безсмислено и безрезултатно, особено ако отсрещната страна не слуша или изпитва досада.  Хора, които държат един на друг, не се възприемат като досаждащи помежду си. Забързани в ежедневието си, те вече не си говорят, а по-страшно нещо от безразличието и незаинтересоваността няма или може би е просто смъртта. Връзки се разпадат по телефоните и социалните мр...

"Днес за пореден път се убедих, че винаги първо е важно са избирам себе си и здравето си. Благодарение на пластирите на One More щетите в имунната ми система са по-малко съгласно всички изследвания, които направих.  Понеже дълго време трупах емоционални проблеми, и отлагах здравословните заради ангажименти към другите, се стигна до влошено здравословно състояние отново, за точно 3 месеца- от април до юни.  Сега стартирах от нулата, но пък с опит. Ще излекувам първо душата и сърцето си, а оттам и здравето с помощта на One More International ." Скоро приключвам предизвикателен житейски цикъл, защото го усещам по множеството вселенски знаци - синхронични числа, птичи пера и всички други неща, които сега са актуални.  Истината обаче е другаде, усещам със сърцето и интуцията си, че промените в моя живот са неизбежни и предстоят. Може да е до края на месеца или лятото, но до голяма степен се научих да слушам своя вътрешен глас последните 6 месеца. Не ме е подвеждал нито веднъ...

  Честит Първи Юни!  От групата за сребро - https://www.facebook.com/groups/wwsilver , в която писах за монети: "Понеже аз обичам много да пиша, използвам всеки празник да го правя дори и тук, за сребърните монети. Все пак групата ни с това е по-различна от останалите такива. Днес гледах децата в парк - така истински и усмихнати. Спомних си навремето за Пясъчните замъци, които правеше детето ми, а и аз някога, преди много години. Леко ми напомня за метафоричните пясъчни кули, които човек строи в живота си. Но ако тях ги няма, битието някак си няма смисъл и се превръща в оцеляване без смисъл. Всъщност човек е добре винаги да запази детското в себе си - любопитството, смеха и гледането от друг ъгъл на ситуацията.  Какво прави хората щастливи? По-скоро децата .  Човек изгуби ли детското в себе си, загубва желанието си за живот - от детските мечти, през погледа на детето, че не всичко е така сериозно и непоправимо, както се натяква от възрастните. Винаги има един прост в...