Засипани в снега на времето

Честито Рождество Христово!

Щастлиа и благодарн съм, че  тази Коледа съм на място, където вали сняг. За първи път от много години ми се сбъдна желанието да съм на топло в къщи с близките хора и навън да се сипе сняг. Навежда ме на мисълта, че снегът покрива и изчиства всичко мръсно и забравено като го отнася със себе си като се стопи. 

Днес ми хрумна хубава мисъл, не съм сигурна стих ли е или не, но ще напиша нещата така, както ги усещам и чувам в съзнанието си.

Разсипват се моментите, тъй както пясъка през пръстите на времето.

И шепа думи само ни остават, които да запишем по себе си или пък на хартия,

Че миговете понякога забравят се, а избледнява фотолентата на мозъка.

Затуй бъдете с хората, които ви обичат и не забравят въпреки досадата

На ежедневието, което понякога предизвиква самотата и униване.

Събират се скъпоценни спомени в ковчеже, пълно с красиво изобилие.