Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес си мисля по една такава тема на база моя опит като майка. Смятам, че с тези интересни времена, когато жените сами си подаряват рози , претендирайки че са наравно с мъжете, вече изглежда непривлекателно да си стоят вкъщи дамите и да си гледат децата, домакинството. Съответно това води до голям отлив на мъже в мъжка енергия и промяна на ролите. Странни времена, които определено не ми допадат. Моята позиция, понеже съм старомодна е, че жената е най-добре да е до децата си в къщи, докато те станат тийнейджъри и да си гледа уюта в дома. Ако желае, дамата може да върши творческа работа, от която да си докарва някой лев - плетене, готварски блог, рисуване, изработване на мъниста и т.н. за по няколко часа дневно. Творческата енергия е женска и тя създава един по-добър свят за самата жена и за цялото й семейство.   При такава ситуация, децата не се чувстват ощетени заради факта, че майка им работи и не е до тях. Майката е добре да не забравя, че е жена, която заслужава почивк...

Днес си мислех да пиша другите статии за бизнеса , обаче уви, настройката ми е друга понеже имаме настинка с детето и сме в къщи да рисуваме и гледаме хубави семейни филми. Между другото, аз много харесвам домашните кино вечери. За мен са нещо специално - с пуканки, рисуване с моливи, оцветяване и горещ шоколад. Това е част и от популярната арт терапия, която от всички психологически методи ми допада най-много. Аз обаче предпочитам домашното рисуване с моливи без определена тема, макар че аз винаги рисувам жени с рокли. Сигурно, защото навремето исках да стана дизайнер на дрехи, но уви, имаше момент, в който беше нужно да избера рисуването или писането като свое призвание. Избрах писателската дейност, но все пак понякога рисувам и ми действа добре. Всъщност рисуването като начин на изразяване е много подобно на писането, но  е с цветни средства. Винаги съм се възхищавала на популярните художници как съумяват да нарисуват това, което е в главата им. При мен това се получава само с п...

"Не заспивай, дете, ще ти разкажа приказка." каза възрастният клошар на замръзващото дете "Студено ми е, искам да се стопля и заспивам, а кибрита ми свършва" отвърна момичето. "Хайде да си представим нещо хубаво, слушай ме и ме гледай в очите," помоли уличният човек детето, което беше пътник за отвъдното. "Не мога, заспивам, но искам да правя снежни ангели," отвърна момичето, чиито очи се затваряха от студа. "Ще ги правим още сега." отвърна разстроения клошар. ***** Имаше едно време девойка, която мечтаеше за семейство с няколко деца и съпруг, с които да правят снежни ангели. Като малка, на дамата не й беше позволено да стои до късно в снега, защото било опасно да не настине.  Момичето обаче искаше да прави снежните ангели и не пропускаше при сняг да го стори. После настиваше и пиеше лекарства, но беше щастлива. Така беше и с хората, които срещаше. Даваше им щастие, всичко от себе си и се разболяваше от мъка след това. "Как така и ...