Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Ролята на жената и мъжа днес – баланс между семейство, кариера и еманципация Въведение: време на промяна и вътрешен разрив Живеем в епоха, в която ролите на мъжа и жената се променят по-бързо от способността ни да ги осмислим. Еманципацията на жените, кариерното развитие и новите социални модели донесоха свобода, но и ново напрежение – особено в семейството и интимните отношения. Това е тема, която се преплита и с други аспекти на личната трансформация, като тези, които разглеждам и в анализа на енергията и вътрешния баланс в женската енергия и елегантност и духовното развитие. „Понякога най-тежките избори на една жена са между това да бъде силна… и това да бъде просто щастлива. Личната истина зад социалната промяна В стремежа си към развитие, много жени поемат огромна натовареност – работа, дом, деца, социални роли. И в този процес често се случва нещо тихо, но важно: времето за присъствие изчезва. Това не е само социален проблем, а и вътрешен баланс – тема, която се допълва с концеп...

Днес си мислех да пиша другите статии за бизнеса , обаче уви, настройката ми е друга понеже имаме настинка с детето и сме в къщи да рисуваме и гледаме хубави семейни филми. Между другото, аз много харесвам домашните кино вечери. За мен са нещо специално - с пуканки, рисуване с моливи, оцветяване и горещ шоколад. Това е част и от популярната арт терапия, която от всички психологически методи ми допада най-много. Аз обаче предпочитам домашното рисуване с моливи без определена тема, макар че аз винаги рисувам жени с рокли. Сигурно, защото навремето исках да стана дизайнер на дрехи, но уви, имаше момент, в който беше нужно да избера рисуването или писането като свое призвание. Избрах писателската дейност, но все пак понякога рисувам и ми действа добре. Всъщност рисуването като начин на изразяване е много подобно на писането, но  е с цветни средства. Винаги съм се възхищавала на популярните художници как съумяват да нарисуват това, което е в главата им. При мен това се получава само с п...

"Не заспивай, дете, ще ти разкажа приказка." каза възрастният клошар на замръзващото дете "Студено ми е, искам да се стопля и заспивам, а кибрита ми свършва" отвърна момичето. "Хайде да си представим нещо хубаво, слушай ме и ме гледай в очите," помоли уличният човек детето, което беше пътник за отвъдното. "Не мога, заспивам, но искам да правя снежни ангели," отвърна момичето, чиито очи се затваряха от студа. "Ще ги правим още сега." отвърна разстроения клошар. ***** Имаше едно време девойка, която мечтаеше за семейство с няколко деца и съпруг, с които да правят снежни ангели. Като малка, на дамата не й беше позволено да стои до късно в снега, защото било опасно да не настине.  Момичето обаче искаше да прави снежните ангели и не пропускаше при сняг да го стори. После настиваше и пиеше лекарства, но беше щастлива. Така беше и с хората, които срещаше. Даваше им щастие, всичко от себе си и се разболяваше от мъка след това. "Как така и ...

Често хората се питат колко струва един човешки живот и той се оценява с различни мерителни единици – финансови, морални, материални и др. Моят отговор е, че стойността е точно пет секунди. Ужасяващи. Плашещи. Истински. През тях се взима решение дали да се спаси човек или да падне надолу с главата. Това се прави инстинктивно. Изборът в повечето случаи е положителен. Спасението напомня, че всичко създадено трябва да се цени и да се благодари за него, защото то не е даденост.       Защо точно пет секунди? Толкова бяха нужни за да оценя, че беззащитното ми дете, което падаше надолу с главата е най-важното нещо в живота ми. Хванах го бързо за малкото краче с риск да нараня само него, но го изправих с бързо движение. Ужасих се, намразих се за несъобразителността си за момента, а сърцата на двете ни се разтуптяха от безмерен страх. Случилото се ме научи на много неща за изключително кратък срок. За пръв път в живота си изпитах такъв физически страх. Но се п...