Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...

"Имаше мъж в живота ми и аз го обичах дълбоко. Все още е така, но сега е различно. Той зае мястото си наред с другите несподелени и истински любови в сърцето ми, но пък изживени в целостта си. Така било писано.  Да се срещнем и разминем въпреки дълбоката любов помежду ни, енергийната връзка и сродство на душите.  Физическата реалност е друго нещо, тя не винаги е това, което сърцето иска. Обаче остава споменът за нещо, което е било хубаво, но е свършило.  Искаше ми се да е вечно във физическия и духовния свят. Бях млада и наивна тогава." разказваше старата гледачка на кристална топка  докато Валери любопитно гледаше сменящите се цветове на кълбото. "Защо се случи така?" пита момичето "Щом сте се обичали, както твърдиш, си чудя защо не сте заедно." " Само една фраза дете, която уби всички илюзии, очаквания и по-голямата част от чувствата. При тези думи никакви действия вече нямат значение, особено ако са казани на човек, който е влюбен и направил всичк...

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение. Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение. Как да сме наясно със себе си?  . Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията. Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора.  Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели. В повечето случай човек е сам срещу вс...

И така, момиче, казваш, че искаш да живееш в търсенето на истинската любов – попита Агофелту с ехидна усмивка, докато фините му пръсти белеха гроздовото зърно в ръцете му. - Да, защото без нея няма смисъл в живота ми – току що дошла в съзнание, отвърна с тих глас Димб Рант O’Ер. - Изслушах внимателно цялото ти бълнуване. Често споменаваше някой си.. Санкир.. Интересно.. И търсиш истинската любов? – Агофелту се разсмя с ледения си плътен глас, докато поднасяше гроздовото зърно към изкусителните си устни. - Защо ме извади от езерото, като можеше просто да си продължиш по пътя? – въпроса се изплъзна леко и тихо изпод езика на Димб. Мина около минута. Мъжът пред нея погледна със студените си прозрачни ириси момичето без да изразява никакви чувства. - Беше ми скучно и исках да се позабавлявам. Вие, Хората, сте интересни и някак забавни същества. Все сте тъжни,гневни, недоволни и бленувате за неща, които всъщност ги няма, не и във формата, която си фантазирате. – Та, какво бълнуваше? – ...

Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен.  Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага.  Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли.  Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи..  Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи. "Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл. "Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в опреде...