Истината в една чаша кафе

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee. 

Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност.

Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните години, отношения и всичко останало нахлуха в съзнанието ми последният месец и ми беше нужно доста време да осъзная новата действителност, в която се озовах.

Да, промяната е неизбежна, но процеса на адаптация също е така. Последните 2 седмици се видях с хора от миналото. Простихме си и всеки пое по пътя си. Някак си е успокояващо и аз съм щастлива, че имам яснота. Затова и с нетърпение очаквам Новата година, за да отворя сърцето си най-накрая за нови емоции, възможности и хора. Затова обаче беше важно да се помиря с миналото си и лицата от там. Вече се чувствам чиста и затова приемам, че това е моето чудо за Коледа. Вече не ме боли, нито ми е тъжно, че  настъпиха тези сбогувания. Направих всичко по силите си, за да укрепя отношения с много хора, но насила хубост не става, нужна е и взаимност.

Дори и с носталгия, аз вече се обърнах с гръб към миналото си и гледам напред. Простила съм, не очаквам нищо от никого и не искам нищо от никого, щом ще насилено. Макар че още ми е малко болно на сърцето, взела съм решения, а като жена с принципи, ще застана зад изборите си. Това ми дава много голям покой на душата, дори дългогодишното ми безсъние се оправи. Вече знам, че няма как да контролирам хора, събития и чувства. А и не искам, защото ми създава напрежение, от което определено искам да се освободя. Затова и ако човек в живота ми не ми носи спокойствие или не добавя към него, по-добре е всеки по пътя си с неговото или нейното виждане за покой.

Та защо смятам, че истината е в чаша кафе? 

Когато човек седне със себе си или друг човек на кафе, се виждат и казват много истини. Затова и предпочитам разговорите на живо, защото нито съобщенията, нито телефонните обаждания могат да заменят енергията и искреността, ако я има, когато хората се гледат очи в очи. 

Истините не винаги са приятни, но е по-добре да се знаят, вместо да се отбягват неудобни теми или такива, които ще доведат до конфликт и разделяне на пътищата.

Така или иначе, щом се стигне до отделни посоки, където двама човека няма как да продължат, е разумно всеки да каже своята си истина и да се разделят с добро. За себе си ще кажа, че аз по този начин действам, защото смятам, че игнорирането на проблем или ситуация води до създаване на презумпции и по-бързо разпадане на доверието, отколкото ако се каже истината в очите, макар и неприятна.

При мен това работи, но е факт, че е болезнено, обаче в същото време е и освобождаващо. Остават само хубавите спомени, а лошите някак се опрощават и пускат в пространството. Не всеки обаче има смелостта да чуе истината със съзнанието, ушите, сърцето и ума си.

Когато човек сам пие кафе и се оглежда в чашата си или ако наблюдава другите, разбира защо всъщност е там, където е и осъзнава какво го е довело до въпросната ситуация. Дали ще я приеме обаче или проумее причините, уроците и гледната точка на другата личност или ситуация, която е участвала в общото минало, е въпрос на разбиране. Затова и аз предпочитам да наблюдавам реакциите на хората срещу мен, винаги се поставям от мястото на другата страна, за да взема обективно решение. Досега интуицията не ме е лъгала, обективността също.

Да, няма много емоции, но аз от чувства много съм си патила и затова промених перспективата. Всичко се преживява, но понякога е важно да се даде път на логиката, защото иначе се стига до обърканост.

Затова и считам, че истината се крие винаги просто в една чаша кафе. Споделено с човек, който е бил или е близък и честен, личен, открит и директен разговор. Само това е работещо и в любовта, и в бизнеса - да се говори с открити карти на масата, образно казано. Всичко останало са презумпции и необективна преценка на ситуацията и какво може да се промени. За това обаче е нужно взаимно желание за разговор.

Ако някой обаче отказва чашата с кафе на живо, това също е ясен отговор, защото много хора предпочитат да живеят в страх, отколкото смело да изразят позицията си и да потърсят компромисно решение. Нещо от типа "моят начин или няма начин", което е твърде недалновидно и ограничаващо предвид множеството гледни точки и решения, които могат да се появят.

На такива хора само времето с може да помогне да осъзнаят какво е било, е, и може да бъде от изпитата на живо чаша с кафе.

Честита Коледа На Всички Читатели!