Публикации

Показват се публикации с етикета винени имения по света

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Големите винени имения по света – архитектура, история и вино

Изображение
Пост 28: Големите винени имения по света – когато виното среща архитектурата и  Има места, в които виното не живее само в бутилката. То е в каменните фасади. В старите стълбища. В произведенията на изкуството по стените. В гледката към лозята и в тишината на сгради, които са преживели поколения. Някои винени имения са толкова впечатляващи, че човек би ги посетил дори само заради архитектурата им. И точно там виното се среща с историята по най-красивия начин. Château Margaux – когато времето пази мястото Château Margaux в Бордо е пример за имение, в което историята е част от идентичността. Корените на собствеността се проследяват векове назад, а днешният комплекс пази необичайна приемственост между земята, архитектурата и поколенията, които са го управлявали. ( Шато Марго ) Когато гледам подобни места, най-силно ме впечатлява не самият лукс. А усещането, че някой е пазил една история достатъчно дълго, за да може друг човек да я види столетия по-късно. Marqués de Riscal – когато трад...