Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес ми беше един прекрасен женски ден. Започна с разходка и кафе с една от моите близки приятелки. Разгледахме новите магазини, пробвахме няколко неща и просто се наслаждавахме на времето, посветено само на нас. След това се отправих към друга приятелка, където бях на гости. Пихме ароматно турско кафе, опитахме вкусен и здравословен кейк и се потопихме в магията на танца мандала . Танцът мандала – свещен ритуал за женската енергия Мандалата е древен женски свещен танц, който има корени в различни култури – от Индия до Европа. Той се изпълнява в кръг, символизиращ живота и цикъла на природата. Характеристики на танца: Движения: плавни, въртеливи стъпки, ръцете се вдигат и отпускат свободно, изразявайки вътрешната енергия. Облекло: удобно и леко, за свободни движения. Начало: задава се намерение – да се свържем със себе си, женската си същност и радостта на момента. Ползи: укрепва вярата в себе си, изчиства ума, зарежда сърцето и обединява жените в общност. След танца гледахме карти...

Лятото започва да се изнизва като мъниста от скъсана гривна, направена с много спомени и преживявания. Летните месеци за мен общо взето бяха хаос, но пък се намирах гордо в окото му и въпреки всичко случило се - през романтични неуспехи, фалиране до червено на финансовата ми стабилност, хакване на 100 % на банковите ми карти и акаунт, неосъществени имотни и професионални премествания, си създадох красива огърлица от перли на радост.  Тя се състои от домашни любимци :) , които са моето семейство, подобряване на взаимоотношенията с дъщеря ми, две публикувани книги със стихове /до седмица стихосбирката ми "Многоточия" и международното поетично издание " Woman Poetry Anthology " се отпечатват и ще са факт/, голям брой посещения по разнообразни плажове, концерти на живо и откриването на вътрешния ми мир чрез Рейки и Медитация. И все пак все още съм в окото на Хаоса. Ходя на огледи за имоти, организирам бизнес срещи, кандидатствам за нова работа и пътувам нон-стоп. Май съ...

Понеже съм много въодушевена от последното си посещение в моя роден град, където си купих ръчна изработка гривна - уникат от "Работилничката на Рени" , налична н любимия ми Бохо стил магазин за дрехи "Бохемия" във Велико Търново, днес реших да напиша защо обичам ръчна изработка неща и авторски дейности въобще. За мен всичко ръчно направено носи емоцията на създателя си, затова и обичам като се рисувам с къна да е от лявата ми ръка, където приемам с любов енергията на художниците, а и те моята, защото е близо до сърцето. Що се отнася до авторските бижута, които наистина обожавам, но малко умея да нижа мъниста, те ми дават вяра във въображението на хората и незаменимата творческа, човешка мисъл.  Факт е, че ИИ навлиза поголовно в житието, но все пак има надежда за човечеството да пребори унищожението си, ако твори със сърце и душа, и се свърже с човешките си емоции.  Човекът винаги ще остане такъв въпреки ползата от машините. Също така, съм много развълнувана, защото...

През натоварения летен сезон от пътувания, плажове и почти постоянно стоене навън, си мисля, че е хубаво да си се занимавам още по-активно с женски работи.  Покрай задължителните според мен маникюр, педикюр и масаж за жените по мое мнение, днес ще споделя защо обичам и нося с удоволствие татуировките с къна.  Генерирана информация от ИИ за къната: "Татуировките с къна, известни като мехенди, имат дълбоки корени в традициите и вярванията на различни култури, особено в Южна Азия, Африка и Близкия изток. Те не са просто украса, а носят символично значение, свързано с любов, здраве, късмет и плодородие, като често се използват по време на специални събития като сватби и религиозни ритуали. Ето някои от основните значения на татуировките с къна: Символика : Всяка рисунка или елемент от мехенди може да има различно значение. Например, цветята, листата, лотосите, геометричните фигури и други често са свързани с определени благопожелания и енергии. Религиозен и духовен аспект : В Инди...

От дълго време пътувам сама по различни места, защото за мен пътешествията са обогатяване и нови спомени, които ми подобряват душевното, емоционалното и физическото състояние. Обичам и да си стоя у дома, но някак напоследък ми е тегаво да го правя. Иначе винаги, където и да ходя, желанието ми е да се прибирам в къщи и някой да ме посреща там.  В момента имам 2 папагала и дете, които ме чакат и честно казано, щастлива съм, че ги има. Благодарна съм и че имам здрава кола и дом, където да се прибера. Това е богатство. Всъщност, и във връзка и извън такава, винаги съм пътувала, защото съм любопитна и обичам да уча нови неща и да се срещам с различни хора. Моите партньори досега са били мъже, които не обичат да пътуват. Вероятно, за да се допълваме, но това в момента е без значение. Честно казано, предпочитам да пътувам сама, за да се насладя изцяло на преживяването и атмосферата от новото място - храната, която ям бавно и музиката на уличните артисти, която отваря нови хоризонти в съзн...

Днес си мисля по една такава тема на база моя опит като майка. Смятам, че с тези интересни времена, когато жените сами си подаряват рози , претендирайки че са наравно с мъжете, вече изглежда непривлекателно да си стоят вкъщи дамите и да си гледат децата, домакинството. Съответно това води до голям отлив на мъже в мъжка енергия и промяна на ролите. Странни времена, които определено не ми допадат. Моята позиция, понеже съм старомодна е, че жената е най-добре да е до децата си в къщи, докато те станат тийнейджъри и да си гледа уюта в дома. Ако желае, дамата може да върши творческа работа, от която да си докарва някой лев - плетене, готварски блог, рисуване, изработване на мъниста и т.н. за по няколко часа дневно. Творческата енергия е женска и тя създава един по-добър свят за самата жена и за цялото й семейство.   При такава ситуация, децата не се чувстват ощетени заради факта, че майка им работи и не е до тях. Майката е добре да не забравя, че е жена, която заслужава почивк...

Да, днес ми е носталгично и  малко философско. Все още не ми е ясно пролет ли е или зима, защото времето е твърде променливо и ветровито. Може би като текущия момент в живота ми. Някак си вятъра ми напомня за отминалите моменти, срещи и хора, които някак отлетяха от моя живот именно през зимата и пролетта. Всъщност, аз обичам розите, те са ми любими цветя, но колкото и да се използват по романтично предназначение и уважително представяне, понякога навяват малко тъга. Рядко са ми подарявали цветя, а много ми се е искало. Смея да твърдя, че откакто си купувам сама рози, колкото и странно да изглежда, се чувствам по-добре емоционално и физически. Толкова цветя не съм виждала през живота си. Добре е,че започнах да правя този ритуал с купуването на роза почти всяка седмица. На работата си в офиса като гледам розата, ми действа успокояващо, защото нейната енергия действа за привличане на любов и богатство.  Между другото, има ритуал за наричане и пожелания като се слага сутрин рано ...

Днес е Благовещение. В този ред на мисли, Честит Празник! Лично аз го свързвам с майчинството и създаването на нов живот, който може да е дете, или книга, например. Пожелавам на себе си и всички, които имат желание, да заченат ако не точно днес, то поне скоро. Да се роди дете е най-хубавото нещо на света и лично аз не бих го заменила никога с нищо друго. Затова не разбирам хората, които се ослушват от създаването на деца, но изборът си е техен. Аз съм благодарна и щастлива, че имам прекрасна дъщеря, която много обичам и тя мен.  Ако е писано, ще имам още деца и абсолютно го вярвам. Истинската, безусловна и споделена любов е между родители и деца. Тази седмица ще пропусна бизнес тематиката, защото честно казано, съм още на облака на щастието от издаването и продаването на целия ми тираж книга " Mori Monologues, " което за мен беше много приятна изненада.  Преди време, докато правех медитация и след това танцувах Мандала, която е най-свещеният женски танц, си пожелах да ст...

Не знам защо от вчера ми се върти в главата само това заглавие за пост на блога. Дали защото си купих цикламено розов тоалет, който си е женски цвят и реших да опитам нов стил вследствие на поста ми за арт стила , където наблегнах за ярките цветове, или защото просто днес ми беше шеметен ден и минах през цялата палитра на женска настроения. Каквато и да е причината в моя мозък за името на поста ми, той е факт и не ми се мисли повече. Днес за първи път ми вдигнаха колата, нарича се репатриране заради нарушение и трябваше да посетя непознато място да си платя глобата и да си взема автомобила. Нито за секунда не се разстроих или притесних, че така е станало с колата. Интересното при мен е, че колкото по-сложна е ситуацията, толкова по-хладнокръвно действам. Защо ли? Ами не ми се губи време за размисли по повод неща, които няма как да променя.  Имах проблем само с любовните взаимоотношения, ама вече го нямам, защото официално за себе си отхвърлих всички химери за намиране на любов, оче...