Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Жените, които пътуват сами, знаят цената си

От дълго време пътувам сама по различни места, защото за мен пътешествията са обогатяване и нови спомени, които ми подобряват душевното, емоционалното и физическото състояние.

Обичам и да си стоя у дома, но някак напоследък ми е тегаво да го правя. Иначе винаги, където и да ходя, желанието ми е да се прибирам в къщи и някой да ме посреща там. 

В момента имам 2 папагала и дете, които ме чакат и честно казано, щастлива съм, че ги има. Благодарна съм и че имам здрава кола и дом, където да се прибера. Това е богатство.

Всъщност, и във връзка и извън такава, винаги съм пътувала, защото съм любопитна и обичам да уча нови неща и да се срещам с различни хора. Моите партньори досега са били мъже, които не обичат да пътуват. Вероятно, за да се допълваме, но това в момента е без значение.

Честно казано, предпочитам да пътувам сама, за да се насладя изцяло на преживяването и атмосферата от новото място - храната, която ям бавно и музиката на уличните артисти, която отваря нови хоризонти в съзнанието ми. 

Когато говоря с местните хора, където съм, научавам легенди и виждам, че всъщност повечето души, които срещам в движение, са добри. А с тези, които стоят на едно място и не се развиват по никакъв начин, сложно се разбираме. Но балансът винаги е необходим - между пътуване и застой, както в живота, така и във взаимоотношенията.

За последните няколко години, обиколих половин България с колата си и съм много щастлива, че го сторих. Където съм отивала сама, винаги съм намирала нови приятели, защото човек, когато излъчва любопитство и хубава енергия, привлича същото. Всички хора, с които се запознах, се оказаха положителни и на една вибрация с мен. Постепенно почти цялото ми предишно обкръжение изчезна. С някои приключихме с презрение, с други чрез игнориране, а трети просто Вселената махна от пътя ми.

Но такъв е животът - пъстър, сив, черен и носи различни нюанси. Всеки сам прави своите избори къде и с кого да остане в житието си, както и какво да вложи в едни отношения, ако изобщо нещо иска да инвестира там. 

Отначало ми беше сложно да пътувам сама. Често се чудих: "Какво ще кажат хората? Сама жена, сигурно си търси любовник." и такива неща, но всъщност в един момент спря да ме интересува кой какво мисли. Така станах свободна жена и се гордея с това. Чрез пътуванията ми открих нови мои страни и осъзнах реалната си цена като личност.  

Затова и вече правя точно толкова компромиси, колкото и отсрещната страна във всички мои взаимоотношения. Защото каквото даваш, е редно да получаваш като грижа, обич, енергия, време и отношение.

Това не е свързано с вършенето на добри дела - те се правят така или иначе като съзнателен избор. Аз го правя всеки ден - избирам да съм добра и да прощавам въпреки всичко, което срещам като отношение.

Свободата на жената обаче не е свързана в обвързването й с мъж, а с приемането й сама себе си като храни душата и сърцето си с любов. Всъщност, това я държи във връзка, когато има такава - да й се обръща внимание и да се чувства ценна и единствена за мъжа си по неговите действия. 

За себе си ще допълня по повод на тази тема, че животът ми е твърде кратък и времето почти не ми стига за всичко, което искам да направя. Това го осъзнах по болезнени начини, чрез които много израснах като личност. Сега вече ценя себе си и не губя време с неопределени хора и ситуации.

Защо обаче жените вече пътуват сами?

Причините са доста. Една група дами наистина обикаля "на лов за мъже с пари", друга бяга от себе си, а трета напуска дома, защото там едва диша поради неразбирателства и твърде много отговорности, които не се споделят. 

Има и четвърта група жени като мен, които пътуват, за да празнуват живота си и да осъществяват желанията си да видят някое ново място докато имат възможност за това. И все пак кой, каквото допусне да му се случи, носи си кръста самостоятелно.

Миналия уикенд например исках да слушам музика на живо на едно прекрасно място, в което се влюбих от пръв поглед - Accent Wine & Dine. Там попаднах при една служебна проверка и с управителите си паснахме още от мига, в който стиснахме ръцете си за поздрав. Те са много добри, начетени и работливи хора, които с любов отглеждат лозята си, грижейки се всичко в заведението им да е изрядно. Целият екип, който участва в дейността на това заведение е като едно голямо семейство, което непрекъснато се увеличава.

Известно време отлагах посещението си там, но го направих и беше прекрасно. Преди месец почти бях на Лозенец, защото исках да гледам джаз на живо. Общо взето, съм свободна като личност и жена да правя, каквото душата ми иска.  Именно това ми дава по-висока цена, защото чрез пътуването се развивам и виждам по друг начин хората и ситуациите. 

Самото място е много романтично - има лозя, АТВ превозни средства, сцена за музика на живо,  красива обстановка и вкусна храна. Любимо ми е и се чувствам все едно съм героиня във филм там. Обръщаше ми се специално внимание от персонала, музикантите и въобще съм очарована от цялото преживяване. Наистина бях щастлива, а отдавна не съм се чувствала така. Препоръчвам на всички.


Причината масово жените да пътуват сами  е да сменят рутината и да запазят нотката си на мистерия, която ги прави по-интересни в очите на мъжете. И тук не говоря да пътуват с цел изневяра или търсене на различен човек. Жените така се зареждат с женска енергия.

Това не е свързано дали една жена е обвързана или не с мъж. Ако партньорите се приемат такива, каквито са и с желанията им да пътуват или не, се намира винаги компромис и не се бяга с оправдания като несходство на характери или липса на пари, например. Домът е общ независимо дали единият човек пътешества или не.

Вярно е, че ако има връзка между двама човека е важно да се уточнят, че въпреки обвързаността между тях, могат да имат лична свобода, защото иначе развитието им като личности и двойка приключва, а оттам и съжителството.

 Рядко двама човека обичат да пътуват и са свързани по този начин, но това не ги прави по-малко достойни един за друг и не ги определя като твърде различни особено ако имат еднакви ценности като семейство, деца и т.н. Смея да твърдя, че личната свобода и семейният живот могат да се комбинират с добра организация на ангажиментите и времето.

Откакто пътувам сама, виждам колко съм ценна като присъствие за познатите ми по различни места и стойността ми като жена се вдига, защото вече знам какво е да се пътува самостоятелно и не "За пред хората". Именно това е свободата на една личност, равенството на човешките права и основата на взаимното разбирателство чрез повишаване на интереса на единия партньор към другия.

Затова и всъщност предпочитам да пътувам сама, за да се преоткривам всеки път в спомените от новото изживяване, което да има с кого да споделя като се върна у дома. Иначе е чудесно ако една двойка пътува заедно, но понякога не се случва и не е редно това да е ограничение за едната личност или другата. Те не са длъжни един на друг. Ако се обичат, ще са заедно въпреки всичко, ако не, ще се разделят при първото несъответствие в начините им на живот.

Разбира се, всичко е важно да е в умерени граници, за да има взаимна поносимост между двама човека. Няма как да има здраво семейство, ако примерно всеки уикенд мъжът или жената пътуват нанякъде. Важно е да споделят качествено време у дома заедно, без телефони и ангажименти около пътешествия. Ако има деца е същото. В едно семейство, членовете му не бива да се чувстват пренебрегнати.

Та такива неща си мисля днес като за четвъртък, докато планирам следващото си приключение. Ще продължавам да пътувам сама и съветвам дамите да го правят, за да се обогатяват и да стават по-интересни като личности в очите на господата. Дори и да се обвържа с партньор някой ден, ще продължавам да пътувам и се моля, той също да обича да го прави заедно с мен. Ако не, ще намерим оптималния вариант и за двама ни.

От доста разговори с мъже покрай мен, защото имам много познати, които ми споделят живота си,  има една истина, която малко се признава от мъжка гледна точка: "Красивата жена не винаги е интересна за дълго, но интересната винаги е търсена и има много ухажори, които са впечатлени от това, че тя води пълноценен и активен живот, който може да си организира сама, но избира да го сподели с любим човек."

 Такива са фактите и е винаги по-добре една класна дама да може да разказва истории, с които да повдигне енергията на мъжа си за живот и да му създаде амбиция за по-друг начин на живот докато той гледа през очите на жената до себе си. Само със секс не става, защото рано или късно, той свършва, а ако няма теми за говорене, общи интереси и еднаква посока, няма бъдеще за едни отношения.

И все пак, мъж без жена и жена без мъж са нищо. Светът винаги е бил, е, и ще бъде за двама, които споделят истински чувства, но само Бог знае кой кога ще се срещне с предопределения му партньор.

И само човекът знае кога ще пусне страховете си от отхвърляне и разочарование, за да направи стъпки към друга личност. А дотогава ще лекува сърцето си чрез храна за душата, работа за пари и пътешествия. 

Затова и не бива човек да спира да търси истинската любов и себе си въпреки болката, разочарованията и предизвикателните житейски уроци.

Хубав край на седмицата Ви желая!





Коментари