Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Както не си мислих за романтични теми, така като си теглих сутрешната оракулска карта за дневно послание, ми се падна точно нещото, което дълбоко в себе си съм скрила - идеята за романтика.  Любовта на русалката или "Mermaid's Love" като карта се свързва донякъде с "Малката русалка", която ми е любимата приказка. Там става въпрос за жертвоготовността на русалката в името на истинската любов. Само че е относителен краят на тази приказка.  Тялото на русалката в някои версии умира, за да стане свободна душа и да се освободи от ограниченията на физическото.  Друга версия е, че принцът я избира и заживяват като хора.  Трета е, че въпросният мъж избира удобна принцеса за своя съпруга и определя русалката като "най-добра приятелка", която не възприема като жена. Независимо коя версия се избере за тази приказка, моето мнение е, че въпреки различията, хората винаги ще съумеят да се разберат помежду си стига да има взаимно желание за това.  Картата, която сподел...

Не знам защо тези дни ми се гледа "Великият Гетсби" отново.  Това ми е един от любимите филми заради посланието, което дава, а именно, че един човек ако реши да докаже, макар и след разочарование, че може да бъде това, което са искали от него при отхвърлянето му като личност, може да го направи.  В моя живот също съм имала такива ситуации. Да докажа, че мога вследствие на гнева ми към някой друг и съм го правила, затова и "Великият Гетсби" ми е филм, близък на сърцето.  Имам хубав спомен от гледането му на кино с още 5 жени. Много плакахме, но пък си заслужаваше изживяването. Все пак дамите сме емоционални, понякога нестабилни, но нали затова е добре мъжете да действат като опора и заземител. Поне моето мнение е такова, но аз съм си жена в женска енергия и съм го приела. Лично аз, намирам, че е нормално да се плаче на филми, песни и книги. Правила съм го и ми олеква на сърцето, а и подхранва емоционалността.  Същото го усещам и за пеенето, и за танцуването. Смятам,...

Хората могат да научат много от птиците. "На Изток съществува поверие, че птиците не знаят как да бъдат тъжни, защото са възнаградени с безкрайна,вечна свобода. Когато те са разочаровани от нещо, те летят в небето дълго време. Колкото по-високо, толкова по-добре. Те летят с увереност, че сълзите ще изсъхнат от вятъра, а бързият полет ще ги доближи до ново щастие. Х ората трябва да се научат да летят, дори ако крилата са счупени. Просто трябва да искат да се откъснат от земята, да се издигнат към себе си." Елчин Сафарли Днес минавам за кратко през блога си. Някак ми се пише нещо тематично-вдъхновяващо, но не съм сигурна какво точно ще се получи. Хубавото на писането е, че нищо не е същото като във въобръжението.. Но пък често се получава по-добре от намисленото. Най-четените ми постове определено не бих казала, че са ми най-силни, но пък са истински докосващи и карат хората да мислят. Не съм очаквала да станат топ постове, но са факт. МЛМ поста ми е най-силен, а аз доста дълго...

Днес ми се пише за.. романтика. :) Но не онази любовната, защото към момента няма как точно да я обясня като писане, а за малките неща и дневни желания, които понякога остават несбъднати, но е по-хубаво да се осъществят, както аз направих с пътуването си до Турция в началото на ноември. Желанието ми да пиша е малко извън графика ми за постове, който е на българския блог вторник, четвъртък или събота, а на английския - сряда, петък или неделя. Понеделник играя задължително Зумба, защото всичко, което ме вълнува е свързано с писането, танцуването на Зумба и пътуванията с кола, самолет, автобус и т.н., които ми носят щастие.   Последното ми пътуване беше наистина живото-променящо с екипа на компанията ми "One More International", за която имам общо 3 Фейсбук групи. На български  са 2 отделни за продукти и екипни споделяния , а на английски 1 за всичко. Смея да твърдя, че доста успешно се позиционирам в онлайн пространството, макар и с начални стъпки. Все пак, както казва ...

Темата за прекалената ангажираност ми е много близка тези дни. Покрай цялото Новолуние и загърбване на минали ситуации, хора, събития и чувства, като ново начало е редно своите грешки да открие човек, като мен например. Винаги споделям своя опит и знания, защото смятам, че така е редно да се прави. Приключих доста болезнени минали глави в книгата на живота си, но съм си тук и се развивам като продължавам напред въпреки болката, счупените илюзии и неосъществени неща, които очевидно не са били за мен. Късно го разбрах, но по-добре така, отколкото  никога. Днес ще напиша за ангажираността като бягство от отговорност. Да, след раздяла, провал и други негативни ситуации, хората имат два варианта за потояният им живот занапред:  1. Да плачат, пият и тъпчат в ситуацията, ровейки се в негативните си чувства докато умрат;  2. Да плачат, пият и намерят сили да продължат напред въпреки болката, разочарованието, счупените илюзии и разкървавеното си сърце. Тук идва на помощ ангажирано...

"Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. Това е Част от мой фентъзи разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, защото все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота. Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува. Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията...

Валери си спомни неочаквано за ранната пролет на изминаващата година. Тя се разхождаше една лично нейна вечер. Лъхаше спокойствие и тя се наслаждаваше на кратката си обиколка сред килима от листа, оцветени в различни нюанси на жълто, червено и кафяво.  Валери обичаше есента, тя си оставаше и до днес нейния любим сезон. Тогава най-често се разхождаше сама със себе си и преосмисляше нещата от живота. В ранната пролет имаше хубаво и романтично преживяване, което целенасочено забравяше. Прегръдката. Единствената, която те двамата имаха, неофициално и без - маскарадно. Валери често мислеше за него.  Той си оставаше все така свободен и безгрижен или поне така изглеждаше. Той търсеше жената на своя живот в спомена на миналата такава. Обичайно. Така си мислеше момичето, усмихвайки се на себе си. Повечето мъже в нейния живот си оставаха емоционално обвързани с отминалите любовни времена постоянно. Може би тя се отразяваше в тях. Сърцето й казваше, че не е така, но логичността...