Прошка към мъжете и себе си: Женската сила
Прошка към мъжете. Прошка към себе си. Любовта, която остава. Колко жени казват „продължих напред“, а всъщност още носят тежестта на старите имена в сърцето си? Колко от нас са изричали „всички мъже са еднакви“, когато истината е, че сме били наранени не от всички, а от няколко истории, които не сме успели да затворим? Днес не пиша от болка. Пиша от място на мир. Днес се замислих за всички мъже в живота си. Минаха. Заминаха. Разтвориха се във времето като страници от книга, която вече съм прочела. И все пак – останаха. В сърцето ми. За времето, което ни е било дадено. За уроците, които сме си разменили. За любовта – в онази нейна форма, в която тогава сме могли да я дадем. Имаше период, в който изпитвах гняв към мъжете. Дълбок, тих, упорит гняв. Смятах, че всички са еднакви. Че всички нараняват. Че всички искат, но не дават. Вкопчвах се в болката, сякаш тя доказваше, че съм обичала истински. Истината е проста – бях наранена жена, която не знаеше как да прости. Едни искаха секс. Други –...