Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Имах аквариумна риба, вид телескоп-пеперуда . Беше ми любима и я кръстих Бисквитка. Днес я намерих мъртва под филтъра и много плаках. Тя живя около 3 месеца с мен и беше като една малка, шарена част от моята домашна вселена, понеже обичам да си стоя у дома и да си гледам рибите в аквариума, защото те ме успокояват. Детето се събуди, казах й за рибката, прегърнахме се и поплакахме малко. Знам, че с домашните любимци се получава емоционална обвързаност, но все пак и те имат душа, и присъствие в житието. Бисквитка беше любопитна риба и често пъти като гледах аквариума, тя също ме гледаше. Чувствах я някак близка и беше красива. Още ми е тъжно за нея, но и тя ме наведе над мислите за преходността на живота. Малко е като житейския аквариум, пълен с различни хора, които на винаги се разбират, но пък са с характер. Най-странното е, че хората не ценят живота си докато са живи, а започват да го правят, когато усетят, че смъртта наближава. А през другото време са в красиво и празно житие в пове...

Some nights I think of you - Imagine Dragons Lyrics of "Birds"   С приключването на септември, който ми беше доста интензивен и финализиращ месец, защото все пак си издадох книгата с  поезия "Многоточия" - втора за тази година. Първата ми стихосбирка на английски" Mori Monologues " също започна да се продава добре, но българските думи винаги са по-силни. Все пак се разбират повече и мога да изразя чрез тях по-добре емоцията си.     Въпреки тези ми постижения, имах много шофиране през летните месеци и  след множество емоционални изживявания и се чувствам изморена.  Добре, че идва моят Октомври да се уталожи всичко преживяно.  В момента съм на ниво, на което просто искам да си стоя в къщи, да се грижа за домашните любимци, да спя и да гледам Netflix сериали докато ям пуканки Е, и да танцувам Зумба, разбира се..  Не ми се мърда много, макар че ми предстои още едно хубаво изживяване скоро - симфоничен рок концерт на живо. Понякога наистина човек...

В последно време се случват много промени в животите на всички хора. Някои ги усещат осезаемо, други не толкова. Факт е, че животът продължава и неяснотите в него също. Въпросът тук е ще тръгне ли човек към непознатото или няма. Затова си мислих докато гледах в събота вечер "Най-великият шоумен" - любим мой филм, на който винаги плача, защото е много силен и емоционален за мен. В него има провали, невъзможни мечти, станали възможни и любов между хора от различни класи и нации.  Във филма ясно се вижда как всъщност е създаден цирка, който много обичам да посещавам независимо дали с дъщеря ми или самостоятелно, защото не смятам, че това е забавление само за родители с деца. Всеки е важно да радва детето в себе си, иначе животът ще е скучен и сив. Всеки път като изпитвам колебания, тръгвам по най-неясния път, защото може да открия много по-интересни неща и хора отвъд, отколкото в познатото. Иначе във филма, за който ви споделям и препоръчвам да гледате, се вижда как едно малко ...

"Не заспивай, дете, ще ти разкажа приказка." каза възрастният клошар на замръзващото дете "Студено ми е, искам да се стопля и заспивам, а кибрита ми свършва" отвърна момичето. "Хайде да си представим нещо хубаво, слушай ме и ме гледай в очите," помоли уличният човек детето, което беше пътник за отвъдното. "Не мога, заспивам, но искам да правя снежни ангели," отвърна момичето, чиито очи се затваряха от студа. "Ще ги правим още сега." отвърна разстроения клошар. ***** Имаше едно време девойка, която мечтаеше за семейство с няколко деца и съпруг, с които да правят снежни ангели. Като малка, на дамата не й беше позволено да стои до късно в снега, защото било опасно да не настине.  Момичето обаче искаше да прави снежните ангели и не пропускаше при сняг да го стори. После настиваше и пиеше лекарства, но беше щастлива. Така беше и с хората, които срещаше. Даваше им щастие, всичко от себе си и се разболяваше от мъка след това. "Как така и ...

"Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. Това е Част от мой фентъзи разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, защото все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота. Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува. Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията...

Често си мисля за Олег Той  бе стабилния мъж Който помага на всички А аз го отблъснах Но Той никога не е бил мой    И днес се разхождах по същност Край необятното синьо море Много добри хора аз изпуснах С моята привидна студенина А може би е заради самоидентичност Че май не заслужавам любовта Което ме остави емоционално недостъпна   Често си мисля за Петър Той е гальовния дъжд Който бе дъждобран за страха ми Да се обвържа повече от веднъж Но не беше за мен неговото очарование Отново преследвам пясъчни стъпки Които измивам с емоционална вода Те пък  се превърнаха в дълбоки ями А в тях се удави моята душевна синева  Докато се чудя дали ще изгрее слънце На моята вечно сенчеста улица на самота Която постоянно ме кара да се отдръпвам Често си мисля за всички мъжки лица, Които преминаха през душата ми Оставяйки само капчици на роса Какво би могло да бъде Между мен и тяхната силна ръка Отново аз се покривам в езерната мъгла На мнима борба за свободна първичност Ко...

  "Понякога дълбоко се чудя Какво ли съм за него?" Си мислеше красиво цвете И покрай него мина пчела. "Не търси отговор в тишината, Защото е ясен, щом гледаш натам" "Нима не означавам нищо?" Прокрадна се по цветето росата  "Нали го знаеш резервния план?" И цветето проля една сълза, В която се криеше мълчанието на река, Дълбоко приспана от тъгата На несподелената цветарска любов. "Ех, значи ще имам пореден приятел, Който не ме търси за друго, освен покров, Успокояващ чувствата му в играта, Наречена вярност, но не любовна, до гроб." Отиде си красивото цвете,  Както и работливата пчела, Създали ливада за други,  Все пак е хубаво да има мечта.  

Живял един човек. Той обичал да събира скрап и метални отпадъци, с които създавал роботи. Бил много самотен и понеже живеел отдалечено, нямало много хора покрай него и намирал утеха в творенията си. Те го наричали свой "татко", защото това била думата, въведена в платките им. Малкото пътници, които идвали и минавали покрай къщата му , не го виждали или просто го отминавали, все едно го няма. С времето, човекът започнал да вижда същността на невиждащите го посетители и много плакал. Защото, това, което наблюдавал, били същества, които изглеждали като сиви банкноти, дори по-механични от металните му създания, които той наричал "деца". Минали много години и човека се споминал сам, сред роботите си. Някои от тях спрели да работят, защото нямало кой да смазва частите им и да  поддържа платките в телата им. Някои обаче решили да излязат от къщата. Единият тръгнал в една планина в далечината, другият към морето, което знаел, че е  под нея. Двата робота избрали разл...

Здравейте и Честита Нова Година 2018! От дълго време не съм писала в блога си по ред причини, като най-основната беше разочарование и нежелание за това.  Така или иначе, всичко приключва в даден момент, за да постави началото на нов житейски период. Искам да пожелая на всички, които са ме чели и четат все още една Успешна Година! Под успешна, разбирам превръщането в по-добър човек към себе си и другите Поставянето на цели в началото на годината е масово явление, но нека тези цели да са постижими, като под постижими, разбирам такива, свързани с даване на срок, правене на стъпки и реални действия.  За мен лично 2017 не беше добра година, но пък беше поучителна и то много... 1. Имах желанието да смъкна 5 кг, но качих толкова през 2017. 2. Имах желанието да си намеря ново професионално поприще, уви, неуспешно. 3. Да редактирам и преиздам книгите си, уви, неуспешно поради мързел и други подобни причини. 4. В края на годината правих ремонт, още стоя без мебели. 5. И парите...