Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Честит 1 юли! Аз джулай морнинг не посрещнах, защото  го проспах, но пък се отърсих от някои  минали товари. Осъзнах, че именно кармата, която преживях наскоро, носи баланса и дава спокойствие на духа, и лекува сърцето.  Пътуването ми в Лозенец за последния уикенд беше много живото-променящо, нищо че бях сама през цялото време. Причините за него бяха много дълбоко-емоционални, но съм благодарна, че намерих куража да отида там. Имах нужда от това и осъзнах, че някак вече се вписвам в категорията "самодостатъчна" за добро или лошо. Усетих го, сякаш зад гърба ми падна една огромна стена, зад която останаха всички минали събития. От тогава някак дишам по-леко, защото разбрах с кого каква карма съм имала и че съм я изчистила, доколкото е възможно, за този живот.  В края на краищата, дори един разпад в отношенията с презрителни, жестоки и тежки думи подобрява вселенския баланс. Трябвало е да кажат, за да се изчистят кармичните дългове между хората и всеки да се събуди за с...

В последно време имах много лични и професионални драми в живота си, които успешно разреших и няма смисъл даже да си спомням за тях повече. Затова днес ще пиша за женски неща, които ми харесват като Зумба , малко Арт Облекла и  Бижута. Преди 2  години изкарах курс за Зумба инструктор и станах лицензиран инструктор. Но уви, не ми потръгнаха нещата с онлайн тренировките, защото не отделях достатъчно време за реклама. Това винаги може да се промени, въпреки всичко. Въпрос на вярване. Всъщност причината може би беше, че ми беше сложно да свикна да нося  цветни и ярки дрехи предвид емоционалното състояние, в което бях тогава. Някак си исках да съм като невидима. Но днес, за щастие, вече не е така.  Даже обмислям да си обновя YouTube канала тези дни, като направя хубавия си червен маникюр от утре нататък.  Всъщност, ако човек не се заяви в започналата вече ера на Водолея , остава непознат и нетърсен за нищо от никого, а опитът му несподелен. Тук ще вметна отново, защ...

Днес ми се пише за.. романтика. :) Но не онази любовната, защото към момента няма как точно да я обясня като писане, а за малките неща и дневни желания, които понякога остават несбъднати, но е по-хубаво да се осъществят, както аз направих с пътуването си до Турция в началото на ноември. Желанието ми да пиша е малко извън графика ми за постове, който е на българския блог вторник, четвъртък или събота, а на английския - сряда, петък или неделя. Понеделник играя задължително Зумба, защото всичко, което ме вълнува е свързано с писането, танцуването на Зумба и пътуванията с кола, самолет, автобус и т.н., които ми носят щастие.   Последното ми пътуване беше наистина живото-променящо с екипа на компанията ми "One More International", за която имам общо 3 Фейсбук групи. На български  са 2 отделни за продукти и екипни споделяния , а на английски 1 за всичко. Смея да твърдя, че доста успешно се позиционирам в онлайн пространството, макар и с начални стъпки. Все пак, както казва ...

"Не ми се говори," каза набързо Валери и затвори телефона, защото нямаше какво повече да каже след толкова месеци и иницииране, рядко успешно, на комуникация. Не й се говореше. Всъщност не-говоренето е добър вариант да спестиш на някого тежки истини или просто да поставиш ясни граници, че не може така да се прави повече.  Мълчанието е удобен начин да се избегнат тихомълком сложни разговори, свързани с поставяне на край на нещо с някого.  По-лесно е и не-говоренето ясно крещи, че вече е късно за разговори. В смисъл човек винаги може да измисли какво да каже, общи житейски и битови теми, но понякога говоренето става някак безсмислено и безрезултатно, особено ако отсрещната страна не слуша или изпитва досада.  Хора, които държат един на друг, не се възприемат като досаждащи помежду си. Забързани в ежедневието си, те вече не си говорят, а по-страшно нещо от безразличието и незаинтересоваността няма или може би е просто смъртта. Връзки се разпадат по телефоните и социалните мр...

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение. Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение. Как да сме наясно със себе си?  . Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията. Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора.  Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели. В повечето случай човек е сам срещу вс...

Докато навън вали ситен дъжд и зимата наближава с тихи стъпки, аз стоя с мълчаливо сърце и спящо бебе в дома на родителите си. Мисля си за нещата от живота. Моят. Той няма общо нито с книги, нито с филми. А бих искала да живея другояче. Истински. Смислено. С чувства.  Но днес, докато водните капки чукат прозореца, а перлени сълзи ту пълнят очите ми, ту спират, стоя и си мисля „Как стигнах до тук?“. Дори не бих казала, че съм на дъното, а в някаква дупка от преплетени плевели и вехнещи цветове, които като че ли ежедневно порастват по-големи и ме обездвижват. До безразличие.   Не съм сигурна, че имам големи постижения, освен общоприетите – висше образование, „сигурна“ работа в държавна институция, бебче и ужким „човек до себе си“.  Всичко това обаче винаги е било на заден план сред приоритетите ми. Имах други желания, от който най-главното е да живея извън България, към която, честно казано изпитвам неприязън.  Обичам Австрия, но някак си тази обич се разпиля из п...