Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес дойде време да завърша една тема, по която отдавна исках да споделя мнение. Това е темата защо вече няма истински връзки и хората предпочитат да са на " тълпи по сами ".  И с тази тема приключвам дълбаенето си по тази тема, защото ми се вижда неперспективно към момента. Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи" , пия пенливо вино  розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.  Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота. А онези,...

Честит 1 юли! Аз джулай морнинг не посрещнах, защото  го проспах, но пък се отърсих от някои  минали товари. Осъзнах, че именно кармата, която преживях наскоро, носи баланса и дава спокойствие на духа, и лекува сърцето.  Пътуването ми в Лозенец за последния уикенд беше много живото-променящо, нищо че бях сама през цялото време. Причините за него бяха много дълбоко-емоционални, но съм благодарна, че намерих куража да отида там. Имах нужда от това и осъзнах, че някак вече се вписвам в категорията "самодостатъчна" за добро или лошо. Усетих го, сякаш зад гърба ми падна една огромна стена, зад която останаха всички минали събития. От тогава някак дишам по-леко, защото разбрах с кого каква карма съм имала и че съм я изчистила, доколкото е възможно, за този живот.  В края на краищата, дори един разпад в отношенията с презрителни, жестоки и тежки думи подобрява вселенския баланс. Трябвало е да кажат, за да се изчистят кармичните дългове между хората и всеки да се събуди за с...

Хората могат да научат много от птиците. "На Изток съществува поверие, че птиците не знаят как да бъдат тъжни, защото са възнаградени с безкрайна,вечна свобода. Когато те са разочаровани от нещо, те летят в небето дълго време. Колкото по-високо, толкова по-добре. Те летят с увереност, че сълзите ще изсъхнат от вятъра, а бързият полет ще ги доближи до ново щастие. Х ората трябва да се научат да летят, дори ако крилата са счупени. Просто трябва да искат да се откъснат от земята, да се издигнат към себе си." Елчин Сафарли Днес минавам за кратко през блога си. Някак ми се пише нещо тематично-вдъхновяващо, но не съм сигурна какво точно ще се получи. Хубавото на писането е, че нищо не е същото като във въобръжението.. Но пък често се получава по-добре от намисленото. Най-четените ми постове определено не бих казала, че са ми най-силни, но пък са истински докосващи и карат хората да мислят. Не съм очаквала да станат топ постове, но са факт. МЛМ поста ми е най-силен, а аз доста дълго...

Доста пъти съм казвала, че обичам червеният цвят - за рокли, червило и аксесоари. Това е цвят на страст - към себе си, живота, хората и женствеността. Понякога този цвят се възприема като агресия, но тази емоция е най-силният катализатор да се подобри дадена ситуация или да се насочи цялата гневна енергия към нещо, което да доведе до по-добра версия на себе си.  Моята история с червеното и чувството ми за свобода чрез него започна преди 3 години и 2 месеца, когато взех решението да поема по пътя на мечтите си като самостоятелен и зрял човек. Дълго време живях в ситуации и места с хора, които някак не ми приемаха червеното и начина на мислене и действие. Това много отрязваше крилата ми. А птица без крила може ли да лети? Не. Да си финансово, емоционално и интелектуално свободна личност в днешно време изисква кураж и борбен дух. Да носиш червено, също. Колкото и да се опитва човек да оправдае чуждото поведение и негативни ситуации, това значи, че не цени себе си  или още по-лошо...

 Днес ще напиша гледната си точка по много интересна и практична тема. По принцип не съм по рационалните и логични неща, но понякога имам проблясъци и в тази сфера. Макар че, каквото и да се случва, винаги слушам сърцето си - само и единствено него. В последно време се чувствам доста самотно на моменти, защото наистина минавам през някои сериозни трансформации и осъзнавания за живота си като цяло, защото все пак ще навършвам 42 години през октомври, а това  е сериозен житейски цикъл.   Поради вътрешното си неспокойствие и търсене на баланс между работата, детето и личното време, всеки ден звъня поне на един  верен и проверен във времето приятел за да обменим опит по различни теми и да укрепим връзката си като личности. Всички имат нужда от социални контакти. Последният разговор, който проведох с моя близка приятелка, която наскоро се задоми повторно след дълги години необвързаност и самостоятелно отглеждане на дете, което ми даде надежда и за подобряване на моят...

За разлика от Париж , Швейцария е с доста по-различна енергия. Там е подредено, логично, изрядно и изключително чисто. Не е за всеки, особено пък за хора, които са творчески настроени, някак сложно ще се впишат в цялата подреденост. Но за хора с логическо, праволинейно мислене и много перфекционизъм, това е точното място.  В себе си аз имам и логична, и творческа страна, но ще се опитам да съм максимално обективна макар че пресмятането на плюсовете и минусите ми е размито, понеже съм си емоционална и романтична натура.  Така или иначе, когато нещата са много сериозни в живота въобще, човек е важно да контролира емоциите и да бъде твърд и праволинеен. Това никак не е лесна работа. Не напразно Швейцария е една от най-богатите страни в света и има пълното основание за това.  Съответно се плащат нужните данъци от хората, живеещи там за тази изрядност. Между другото, те са доста студени и не твърде дейни личности, защото за тях е достатъчно да получават съответната си заплата,...