Публикации

Показват се публикации с етикета мигове

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Миговете около плажа

Изображение
Отдавна живея край морето, но тази година за пръв път съм почти всяка събота и неделя на плаж. За мен винаги е било нещо като химера да прекарам лятото си по такъв начин, защото винаги съм имала твърде много отговорности и съм бързала да свърша един куп неща за други хора и най-накрая за мен.  Сега вече не бързам и се чувствам добре. Успях да се освободя до голяма степен от моя и чуждия емоционален багаж и ми е леко на душата. Миговете ми около плажа наистина ми помогнаха да осмисля колко е важно да се радва човек на малките неща като пиене на бяло фрапе, студено  вино или ядене на миди с приятели, докато вълните лекуват съзнанието. Морето наистина успокоява и лекува душата, сърцето и тялото.  За пръв път тази година си позволих да излизам повече с нови хора и да изградим здрави, силни приятелства и да чета книга с поезия на пясъка..  Досега винаги съм се въртяла в  познатия кръг на контактите, които се оказа, че до голяма степен съм над - раснала откъм теми на ...

В спомен за "заедно"

Изображение
Посветено на екипа ни „Същности” Есенен ден. В първите дни на октомври. Същото заведение. Лека носталгия. Изпълнена със спомени за минали случки.  Дори музиката в заведението напомняше за отминалите дни и вечери на срещи със сродни души. С кодово име „същности”. Романтично. Те се забавляваха заедно и се смееха много. За изцеление. На душите си и преоткриване на себе си. В своята същност. Лекият полъх на вятъра от морето изричаше дните и миговете, когато те бяха  заедно.  А сега всеки смело вървеше по пътя си. Свой собствен, почти без допирни точки. Хората имаха сложни междуличностни отношения, но сред тях цареше специфична близост и разбирателство. Пораждаха я преживяванията заедно. Сега доста рядко се виждаха. Толкова близки и така далечни в същото време. Валери си спомняше ясно лицето на всеки един човек с неговата уникална усмивка. Те не искаха нищо от нея, нито пък тя от тях, когато се срещнеха случайно или не, заедно. Жената пазеше общата снимка в хуб...