Публикации

Показват се публикации с етикета как да продължим след раздяла

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Истината, която знаеш, но игнорираш в любовта

Изображение
🖋️ Когато почти любовта боли най-много: история за избора да спреш да чакаш 🧲  Тя знаеше, че той няма да остане. И въпреки това… остана. 💔 Когато почти любовта тежи повече от самотата Валери се събуди следобед. Не от умора, а от онова вътрешно изтощение, което не минава с повече сън. Лежеше и гледаше тавана, сякаш там имаше отговор как да продължи деня си. Нямаше. Сърцето й тежеше тихо. Постоянно. Понякога най-голямата празнота идва след нещо, което почти е било любов. Същото онова усещане, за което хората рядко говорят, но всички познават — като в моментите, описани в 👉 https://www.lichna-prizma.eu/2025/05/jelanie-jivot.html , когато животът спира да се усеща като твой. Стана. Подреди. Проветри. Влезе под душа. Остави водата да тече по-дълго от нужното. После избърса отново нещо, което вече беше чисто. Стъмни се. „Ще изляза“, каза си. Не защото искаше, а защото не искаше да стои със себе си. Облече роклята, в която се харесваше най-много. Гримира се внимателно. – Ех, каква съм...