Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Изминалите седмици ми бяха доста лежерни и малко позарязах бизнесите си, но пък мисля, че след всеки момент на краткосрочна слава е добре да се върне човек към заниманията си.  Виждам, че почти никой не се интересува от житейски и емоционални теми, а предимно от финансови.  Нормално е, живеем в материалистичен свят, където нищо друго, освен парите, няма значение, включително и за приятелствата между децата, а и възрастните. С тон на сарказъм от моя страна, разбира се. :)  Понеже аз обичам да пиша предимно за любовта, душевността и научените житейски уроци, но и като цяло съм си писателска душа, независимо за какво става дума. Така, че ще пиша и творя във всичко, което ме вълнува. На моето видео в YouTube споделих преди няколко седмици за някои важни за мен бизнес умения. Не претендирам за професионализъм, защото винаги има по-добри професионалисти, но знам, че това при мен работи и винаги е било така.  Между другото, покрай мен се появяват много бизнес персони и съм...

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания . Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои. Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят. Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки...

Днес ми се пише по женски теми - нито ми се дълбае в човешката психология, нито ми се мислят сюжети на разкази или стихове. Достатъчно го правих последните дни и затова имам нужда от хубаво турско кафе с баклава и спокойствие, с което да се наслаждавам на красивите вещи, които имам, защото обичам да инвестирам в себе си. Гледам с любов  ботушите със Симонета Веспучи от фирма "Nadit & Nadit" , които са ми подарък за рождения ден октомври от мен. Тази фирма за обувки я открих миналата година, всъщност от тогава започнах да си вземам само от там обувки. Харесват ми обувките с бижута. А и самата дизайнерка е много креативна и има интересни модели.  Лично аз много харесвам ръчна изработка всякакви неща - бижута, обувки, шалове и т.н. Вяска създадена стока от автор е уникална, защото има от неговата енергия и любов в продукта. А те се прехвърлят и на този, който е закупил продукта. Хубаво щеше да имам и аз умения да правя гривни или нещо друго с ръцете си, но пък дъщеря ми...