Не исках битки на балкона

Неделни есета | Лична Призма | 11.10.2026

Докато пиех кафе и слушах любимата си релаксираща музика в събота сутрин, или по-скоро по обяд, защото само в събота и неделя мога да си позволя да поспя до по-късно, видях странна картина на терасата си.

Една гарга кацна на нея. Първоначално си помислих, че това е някакъв знак от Вселената, но се оказа, че обяснението е доста по-просто.

На балкона имаше богомолка, която гаргата искаше да хване и изяде. Тя обаче подскочи по-близо до вратата към стаята.

Появи се и втора гарга — явно повикана от първата или просто забелязала отдалече възможността за храна.

Тогава реших да прогоня птиците от терасата и да пусна богомолката жива. Поне докато се намираше в моето жилищно пространство, чувствах, че нося отговорност за решението си.

Не исках битки на балкона.

Пуснах богомолката, но тя тръгна да се връща. Наложи се дори да ѝ кажа:

„Бягай, че ще те изядат!“

Накрая изчезна. Повече не видях нито нея, нито гаргите.

Първо се засмях на цялата случка и малко на себе си, защото незнайно защо продължавам да търся знаци от Вселената във всичко и навсякъде. После обаче осъзнах, че пред мен се разиграва съвсем реална ситуация, в която трябва да взема решение.

Да спася ли живота на богомолката на собствената си тераса, или да не се намесвам в природните закони?

Реших, че докато на моя територия има живот, за който мога да взема решение, ще направя най-справедливото според мен, за да бъда с чиста съвест.

След това денят ми продължи съвсем нормално. Планирах си пътуване и тръгнах към колата, за да потърся вдъхновение за творческото си писане на някое спокойно място извън града.

В събота и неделя избягвам да стоя в Бургас, защото градският шум вече ми е дошъл до гуша. Затова през почивните дни, когато времето позволява и нямам предварителни ангажименти, обичам да откривам тихи места, на които мога да остана насаме с мислите си.

Всъщност случката с тази избегната битка на балкона е една от леките и приятни истории в живота ми. Но ми напомни и нещо — да не търся непременно по-дълбок смисъл там, където обяснението е съвсем обикновено.

Иначе, ако започнех да философствам, сигурно щях да реша, че гаргите са дошли да ми кажат да бъда по-разумна в живота си, а богомолката е отражение на начина, по който понякога се чувствам — сякаш подскачам през живота и отношенията с хората.

Според някои народни и духовни поверия богомолката се свързва с женската сила и късмета. Бих могла да приема появата ѝ като хубав знак, но не това е причината да разкажа тази история.

Всъщност нещата са много по-прости. Човек може да взема решения за онова, което зависи от него, в собственото си пространство и в собствения си свят. Това обаче не означава, че трябва да се опитва да контролира всичко, да пренебрегва природните закони или да се прави на Бог.

Аз просто не исках битки на балкона си. :)