Щастието и лудостта на наивника
През 1758 година в османските финансови документи е записана сума от 88 833 куруша. Тя представлявала годишното задължение по данъчна приходна единица, свързана с търговията на кафе в Истанбул и прилежащите към нея райони.
Зад тази цифра се крие история, която рядко свързваме с малката чаша ароматна напитка.
Защото преди кафето да достигне до джезвето, то било стока, чиято стойност се определяла от търсенето, транспортните разходи, митата и решенията на хора, които никога нямало да опитат голяма част от зърната, преминали през ръцете им.
В османските пристанища търговците договаряли товари, служителите проверявали стоките, а данъчните посредници следели за приходите, които държавата очаквала да получи. Отвъд пазарите стояла цяла система, в която кафето постепенно придобило значение, сравнимо с това на други важни търговски продукти.
Историята на турското кафе има и такава страна – свят на печалби, рискове, недостиг и конкуренция, в който едно малко зърно можело да донесе богатство, но и да стане причина за сериозни финансови спорове.
През XVII век кафето вече било широко разпространено в Османската империя. Употребата му постепенно се разширявала сред различните обществени слоеве, а растящото потребление създавало устойчиво търсене на суровината.
За търговците това означавало нови възможности.
Кафето имало предимството да бъде продукт с голяма стойност спрямо обема си, който можел да се съхранява и превозва на значителни разстояния. Но пренасянето му изисквало организация, а условията по морските пътища и наличността на стоката оказвали пряко влияние върху крайната цена.
Така един навик, започнал като част от определена религиозна и културна среда, постепенно се превърнал във важен елемент от икономическия живот на империята.
Големи количества кафе преминавали през Египет, откъдето част от товара се насочвала към османските градове, а друга достигала до чуждестранни купувачи. Особено значение имали пристанищата на Александрия, Дамиета и Розета, където търговските интереси на местни посредници, османски поданици и европейски търговци се срещали.
За участниците в тези сделки произходът на зърната бил само една от характеристиките на продукта. Не по-малко важни били количеството, качеството, сроковете на доставка и възможността стоката да бъде продадена с печалба.
Колкото повече хора привиквали да пият кафе, толкова по-голямо значение придобивала способността на търговията да осигурява редовни доставки.
Пристигането на кафе в Истанбул не означавало, че товарът можел веднага да бъде предложен на купувачите.
Най-напред трябвало да бъдат изпълнени митническите задължения. След заплащането на съответните налози стоката постъпвала в търговски складове и ханове, където изчаквала следващия етап от продажбата.
Сред важните участници в тази система били аттарите – търговци на подправки, благоуханни вещества и различни продукти, под чийто занаятчийско-търговски надзор попадала и продажбата на кафе.
В Истанбул съществували определени места, на които напитката се предлагала като суровина. Сведенията на Евлия Челеби, известния османски пътешественик от XVII век, описват значителен брой търговци и дюкяни, свързани с тази дейност.
Той посочва приблизително петстотин души, занимаващи се с продажбата на кафе, и около триста магазина. Тези числа трябва да се разглеждат като сведения от пътеписен източник, а не като резултат от съвременно статистическо преброяване, но дават представа за мащаба на пазара.
Особено важен бил районът около Египетския пазар, където се намирали множество складове, ханове и търговски помещения.
Зад всяка продажба стояла поредица от сделки. Един търговец финансирал доставката, друг организирал превоза, трети придобивал товара на едро, а крайният продавач предлагал определено количество на своите клиенти.
В тази система печалбата се разпределяла между множество участници, а стойността на кафето нараствала с разходите, които съпътствали преминаването му през различните търговски звена.
Османската държава сравнително рано разбрала, че широкото разпространение на кафето може да носи значителни финансови постъпления.
Тъй като първоначално напитката била възприемана и като сравнително нова луксозна стока, върху нея били налагани налози, които се различавали от обичайните мита за някои други продукти.
В историческите сведения се среща специално облагане, известно като rüsûm-ı bid‘atiyye – название, свързано с налози върху определени нововъведени стоки и практики.
При една от описаните данъчни уредби за количество от една къйе кафе, османска мярка за тегло, се събирали осем акчета от мюсюлмански търговци и десет от немюсюлмански. За определени европейски търговци действали различни митнически условия, включително ставка от три процента.
Това разграничение показва, че търговията в империята не се осъществявала при напълно еднакви правила за всички участници.
Ставките зависели от правния статут на търговеца, приложимите споразумения и конкретния исторически период. Поради тази причина подобни числа не могат да бъдат използвани като универсална данъчна тарифа за цялата османска история.
През 1698 година, по време на управлението на султан Мустафа II, била въведена и допълнителна тежест от пет пара за всяка къйе кафе.
Тези решения имали непосредствено икономическо значение. Всеки нов налог увеличавал разходите по доставката, а търговците трябвало да преценяват дали пазарните условия ще им позволят да запазят очакваната печалба.
Така османската хазна получавала средства от продукт, чието потребление продължавало да нараства.
Една от по-малко познатите особености на османската финансова система била организацията на държавните приходи чрез така наречените мукатаа.
Този термин обозначавал определен източник или група от източници на държавен доход, за които се водело отделно финансово управление. Правата за събиране на приходите можели да бъдат предоставяни при установени условия на лица, задължени да внесат определена сума в държавната хазна.
В различните периоди съществували и различни начини за организиране на подобни договорености. Сред тях били откупуването на данъчни приходи и по-късните пожизнени права върху определени приходоизточници.
Търговията с кафе също попадала в подобни финансови структури.
Именно тук се появява сумата от началото на нашата история.
Според архивни сведения, разгледани в историческо изследване за икономиката на остров Кос, през 1758 година годишното финансово задължение по мукатаа, свързана с налозите върху кафето в Истанбул и зависимите райони, възлизало на 88 833 куруша.
Това не е общият приход от цялата търговия с кафе в Османската империя, нито стойността на всички продадени количества. Сумата се отнася до конкретна приходна единица и нейното място във финансовата организация на държавата.
И все пак тя показва колко сериозно било отношението към този продукт.
Кафето вече присъствало не само в търговските сделки, но и в административните сметки, чрез които империята планирала и събирала част от своите доходи.
Голямото търсене не означавало, че търговците винаги следвали предпочитанията на османската власт.
През XVIII век европейските пазари предлагали възможности за добра печалба, а част от корабособствениците се стремели да се възползват от тях, дори когато това противоречало на предвидените търговски разпореждания.
Особено показателен е случаят от 1739 година, когато османските власти установили, че приблизително тридесет–четиридесет кораба, натоварени със стоки от Египет, са се насочили към пристанища като Генуа, Месина, Анкона и Малта вместо към очакваните османски пазари.
Този епизод е разглеждан в историческите сведения за нарушенията в търговията с кафе и отклоняването на товари към чуждестранни купувачи.
За държавата подобни действия създавали няколко проблема едновременно. Намалявали количествата, предназначени за вътрешните пазари, затруднявали контрола върху търговските потоци и застрашавали част от очакваните приходи.
От гледната точка на търговците обаче по-високата цена на друго място можела да изглежда достатъчно силен мотив за промяна на първоначалния план.
Така кафето се оказало въвлечено в противоречие между частната печалба и държавния интерес.
Нито строгите разпореждания, нито наказанията успявали напълно да предотвратят подобни случаи. Търговските решения зависели от множество фактори, а възможността за по-добра сделка често подтиквала участниците да поемат значителен риск.
Когато доставките на кафе се забавяли или количествата на пазара намалявали, последиците се усещали не само от едрите търговци.
В Истанбул нарастващото потребление създавало постоянна необходимост от нови товари, а нередовното им пристигане можело да доведе до поскъпване.
Историческите източници свидетелстват, че в определени периоди недостигът бил толкова осезаем, че хората използвали печени растителни продукти като нахут, кестени, бадеми или други заместители.
Тези напитки не били равностойни на истинското кафе, но показват как потребителите реагирали, когато познатата стока ставала прекалено скъпа или труднодостъпна.
В подобна ситуация стойността на кафето се определяла не само от качеството му, а и от възможността изобщо да бъде намерено.
Османската администрация следяла внимателно снабдяването на столицата, защото Истанбул представлявал огромен потребителски център, зависим от редовното постъпване на множество продукти.
Любопитен пример е запазен в документ от декември 1795 година. Тогава през остров Кос преминало значително количество йеменско кафе, предназначено за продажба в районите на Измир и Айдън.
Поради голямата потребност от кафе в столицата било разпоредено товарът да бъде насочен към Истанбул, вместо да продължи към първоначално предвидените пазари.
Случаят показва как държавната намеса можела да промени търговските намерения заради нуждите на определен град.
Зад административното решение стоял съвсем практичен въпрос: как да бъде осигурено достатъчно кафе за населението, без недостигът да доведе до ново напрежение на пазара.
Дълго време йеменското кафе заемало особено място в османската търговия, но през XVIII век международният пазар започнал да се променя.
Европейските колониални държави разширявали производството на кафе в подвластни им територии, като създавали нови източници на суровина извън традиционните райони на снабдяване.
Процесът бил свързан с колониалната икономика и с използването на принудителен труд в много от плантациите, което представлява важна част от историята на световната търговия с кафе.
Новите количества постепенно променяли ценовата конкуренция.
В османските източници започва да се среща разграничението между йеменско и така наречено френкско кафе – название, използвано за кафе, доставяно чрез европейските търговски мрежи.
До края на XVIII век йеменските зърна запазвали силни позиции, но по-евтините конкуренти постепенно увеличавали присъствието си на пазара.
Това развитие било важно не само за османските купувачи. То променяло търговските възможности на посредниците, зависими от традиционните доставки, и поставяло нови условия пред държавата, която събирала приходи от движението на стоката.
Така историята на кафето се превръщала в част от много по-голям процес – постепенното изграждане на световен пазар, на който производители, търговци и държави се конкурирали за влияние и печалба.
Когато си приготвям турско кафе, за мен най-важни са неговият аромат и вкусът, който обичам. Едва ли някой би очаквал, че зад това обикновено удоволствие могат да се крият толкова сложни икономически отношения.
Именно тази страна на историята ми се стори особено любопитна.
Докато разглеждах сведенията за митата, корабите и търговските ограничения, си дадох сметка колко лесно възприемаме стойността на един продукт единствено чрез цената, която плащаме за него.
А всъщност зад нея могат да стоят трудът на множество хора, транспортни разходи, данъчни решения и рискове, за които крайният потребител почти никога не научава.
Особено ме впечатли случаят с корабите, които променяли посоката си заради възможността да продадат товара на по-изгоден пазар. В него виждам нещо много човешко – стремежа към печалба, желанието да използваш възможностите пред себе си и готовността понякога да поемеш риск, чиито последствия не можеш да предвидиш напълно.
Разбира се, историята на търговията не се състои само от предприемчивост и успешни сделки. В нея има неравенства, конфликти и решения, при които интересите на едни хора се противопоставят на потребностите на други.
Точно затова не бих нарекла икономическата страна на кафето по-малко интересна от неговите традиции.
Тя разкрива друг вид човешки отношения, в които стойността се договаря, печалбата се преследва, а достъпът до една стока понякога зависи от обстоятелства, намиращи се далеч от дома на човека, който желае да я купи.
Харесва ми да откривам тези невидими връзки. Те ми напомнят, че зад предметите и продуктите, които ежедневно използваме, често съществуват цели истории, заслужаващи да бъдат разказани.
Ако трябва да избера най-интересното откритие от тази глава, то няма да бъде размерът на някой данък или количеството кафе, превозено през определено пристанище.
Ще бъде осъзнаването, че стойността на една привидно обикновена стока може да се променя според времето, мястото и хората, които участват в нейното движение.
Защото зад чашата турско кафе стои много повече от ароматната напитка, която познаваме днес. През вековете тя е била част и от нечий поминък, търговска надежда, финансова загуба или добре пресметната възможност.
И понякога, за да разберем истинската стойност на нещо малко, трябва да открием колко голям свят е бил необходим, за да достигне до нас.