Публикации

Показват се публикации с етикета как да върнем желанието за живот

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Как да върнем желанието за живот, когато всичко тежи – личен път към себе си

Изображение
✨  Понякога не ти липсва сила. Липсва ти смисъл да я използваш. Много хора казват: „Живей живота си пълноценно.“ Звучи красиво. Почти като съвет от книга. Но никой не ти казва как се случва това, когато животът ти е пълен… с проблеми. Когато всеки ден е график, сметки, отговорности и тишина от другата страна. Ще бъда честна. Имаше период — съвсем скоро — в който почти бях загубила желанието си за живот. Не драматично. Не показно. А тихо. Онзи тип тишина, в която просто спираш да искаш. Не е едно нещо. Натрупване е. Безпаричие. Липса на близост. Работа без край. Очаквания без резултат. И най-вече — усещането, че даваш повече, отколкото животът ти връща. Най-тежкото не е, че си изморен. Най-тежкото е, че не виждаш смисъл. Че правиш, стараеш се, вярваш… и насреща има празно. В такива моменти дори нещата, които обичаш, започват да тежат. Писането. Създаването. Мечтите. Всичко става „още едно задължение“. И тогава разбираш нещо много важно: Не си мързелив. Изчерпан си. И тук идва въпрос...