Публикации

Показват се публикации с етикета Ръчна изработка

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Кожарство – древният занаят зад естествената кожа | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 7 – Кожарството: когато материалът трябва да надживее времето Преди кожата да се превърне в чанта, обувка, колан или подвързия, тя трябва да премине през едно от най-старите човешки умения – превръщането на нетрайния материал в устойчив. Днес срещаме кожата предимно в завършената ѝ форма. Докосваме гладката повърхност на чанта, обуваме чифт обувки, закопчаваме колан или разглеждаме стара книга с кожена подвързия, без непременно да мислим за дългия процес, предшествал появата на предмета. А естествената кожа не започва като материала, който познаваме. Без подходяща обработка тя е органична материя, която се разлага. Затова едно от големите практически открития на човека е било как да я запази, стабилизира и превърне в материал, способен да служи години наред. Именно там започва кожарството – не от красивия предмет, който виждаме накрая, а от знанието как нещо нетрайно да бъде направено трайно. „Майсторството започва много преди красивият предмет да получи своят...

Дърворезба – когато дървото започва да разказва | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 5 – Дърворезбата: когато дървото започва да разказва Понякога създаването не означава да добавяш. Означава внимателно да отнемаш, докато от материала се появи формата, която си видял в него. Парче дърво лежи пред майстора. По него още няма цветя, птици, преплетени листа или сложни геометрични орнаменти. Има само естествените линии на дървесината, нейните възли, цвят и структура. После идва първият разрез и повърхността постепенно започва да се променя, докато онова, което доскоро е било гладко дърво, придобие релеф, дълбочина и образ. Дърворезбата е особен занаят именно защото майсторът не изгражда формата, както грънчарят оформя глината, и не свързва отделни елементи, както тъкачът преплита нишките. Тук създаването се случва чрез отнемане на материал, а всяко движение трябва да бъде достатъчно уверено, защото веднъж изрязаното трудно може да бъде върнато. Може би затова в дърворезбата има едновременно сила и търпение. Не е достатъчно да знаеш какво искаш да с...

Тъкачество – когато нишките започват да разказват | Лична Призма

Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 3 – Тъкачеството: когато нишките започват да разказват Поглеждаме парче плат и виждаме цялото. Тъкачът вижда хилядите нишки и движения, без които то никога не би съществувало. Преди платът да бъде произвеждан от машини и дрехата да се превърне в нещо, което можем да купим за минути, човекът е трябвало да открие как отделните естествени влакна могат да бъдат превърнати в нишка, а нишките – в здрава материя. На този привидно прост принцип се ражда едно от най-древните човешки майсторства. Тъкачеството съчетава практическата необходимост с търпението, математическата подреденост с въображението и материала с културната памет. От него се появяват тъкани, които топлят и защитават човека, но същевременно цветовете и орнаментите им започват да разказват откъде идва той и към коя традиция принадлежи. Така нишката престава да бъде просто материал. Тя се превръща в език. „Историята на тъканта не започва от шарката, а от първата нишка, която някой е решил да свърже...