Щастието и лудостта на наивника
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ · ПОСТ 14
Ако влезете в бъчварската работилница, докато майсторът подрежда дъгите, през бъдещата бъчва още се вижда отсрещната стена. В единия край дървените дъски вече са прихванати с обръч, а в другия се разтварят като ветрило. Всяка е по-широка по средата и по-тясна в краищата. Бъчварят я е вземал в ръце много пъти, преди да я постави сред останалите. Сега за пръв път може да види как работата му върху отделното парче се съчетава с работата върху всички други.
Готовата бъчва обикновено гледаме от разстояние: познаваме я по заобления силует и тъмните линии на обръчите. За да разберем занаята, трябва да се приближим дотолкова, че да различим къде свършва едната дъга и започва следващата.
На работната пейка бъчварят обръща дъгата настрани, за да обработи дългия ѝ ръб. Ако две дъски трябва да образуват плот за маса, те ще лежат в една равнина. В стената на бъчвата обаче всяка е леко завъртяна спрямо съседната. Ръбовете им трябва да се срещнат под такъв ъгъл, че да прилепнат по цялата си дебелина. Съвсем възможно е от външната страна шевът да изглежда затворен, а отвътре между двете дъги да остава място.
Тук майсторът работи с рендето пестеливо. Отнема тънка стружка, доближава следващата дъга и проверява прилягането. Трудността е в това, че обработва ръб, който постепенно се прибира от широката среда към тесните краища. Ако отнеме повече дърво само на едно място, обръчът по-късно може да притисне здраво целия ред, но няма как да върне липсващата стружка.
След подреждането идва момент, който би изненадал всеки, свикнал да пази дървото от огън: бъчварят поставя отворения корпус над слаб пламък. При традиционния начин на огъване той навлажнява дъгите и ги загрява постепенно. Целта му е свободните краища да се поддадат на извиване, без дървесината да се разцепи. Най-добре това се вижда по една дъга, проследена от край до край: при първия обръч тя вече е на мястото си, по средата ще остане издута, а свободният ѝ връх тепърва трябва да се прибере навътре.
Около разтворения край майсторът прекарва въже или метално жило и започва бавно да го стяга. Пролуките се стесняват, докато върху прибраните дъги може да се нахлузи обръч. Той влиза лесно откъм тесния край. Колкото по-далеч го придвижва бъчварят към корема, толкова по-плътно металът пристяга дървото. Затова ударите следват обиколката: ако едната страна напредне прекалено, обръчът ще застане накриво.
Сега силуетът вече е познат, но през бъчвата все още може да се погледне от единия край до другия.
Бъчвата има две дъна, включително когато лежи настрани и нито едното не е отдолу. Всяко влиза в тесен жлеб, прорязан от вътрешната страна на стената, на малко разстояние от края. Отвън мястото му се познава по дървения ръб, който остава издаден пред него. Ако прекарате пръст по този ръб на готова бъчва, ще можете да проследите целия кръг, но самата сглобка ще остане скрита под дланта ви.
За да направи дъното, майсторът взема мярката от вече оформения корпус. Върху съединени дъски очертава кръга, изрязва го и скосява края му според жлеба. После разхлабва крайния обръч. Дъгите се отпускат достатъчно, за да може скосеният ръб да влезе на мястото си. Когато обръчът отново се стегне, стената обхваща дъното по цялата му обиколка.
В тази сглобка има едно предимство, което се оценява най-добре след години употреба. Повредената бъчва може да се върне в работилницата: бъчварят разхлабва обръчите, отваря съда и преценява коя част може да подмени. Понякога за още дълги години служба стига едно ново дъно, взето по мярката на стария корпус.
В работилницата широката среда на бъчвата определя къде ще се стегнат обръчите. На прага на избата същата извивка придобива друго значение. Пълният съд тежи твърде много, за да бъде носен удобно, но положен настрани, се опира в пода с най-широката си част. Човек може да го търкаля, а с леко накланяне да го насочи към мястото му. Така в силуета, който днес ни се струва красив, е заложено съвсем практично познание за товара и за ръцете, които ще го преместват.
С бъчви са превозвали и сухи товари. За тях здравината е решаваща: съдът трябва да понесе пътя, товаренето и разтоварването. Бъчвата за вино поставя пред майстора и едно допълнително условие. Дали го е изпълнил, се разбира още преди тя да стигне до избата.
За пробата е достатъчна вода. Бъчварят оглежда шевовете между дъгите и проследява тясната окръжност, където всяко дъно влиза в стената. Ако дървото е сухо, в началото на някое място може да избие влага. Докато поема вода, дървесината набъбва и добре напаснатите повърхности прилягат по-плътно. Затова първата капка сама по себе си още не казва на майстора дали има работа за поправяне. Той избърсва мястото и следи дали там ще се събере следваща.
За виното, което някога ще отлежава в тази бъчва, ще се говори с думи за цвят, аромат и вкус. Бъчварят има по-тих повод за удовлетворение. Той прокарва суха длан под долния шев и я отдръпва все така суха. Там, където между дъгите минаваше светлина, сега стои вода.