Публикации

Показват се публикации с етикета фентъзи

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната: Следите на изгубеното знание

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 29: Следите на изгубеното знание Не всички въпроси на Сухандир бяха предназначени за бележника. В китайския двор Лейла записваше въпросите си за непознатите тъкани и оставяше място за думите, които още щеше да научи. Далеч от нея Сухандир вече беше напуснала библиотечните маси на Бухара. Носеше подбрани текстове, карта и въпроси, които отдавна не се побираха между стените на една стая. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Колелото попадна в коловоз и върхът на перото остави черта под недовършената дума. Сухандир вдигна листа, преди мастилото да докосне ръкава ѝ, и погледна Надит. Той лежеше върху сгънатото одеяло до краката ѝ, положил муцуна на предните си лапи, и прие сътресението с търпение, за което тя вече започваше да му завижда. — В Бухара масата поне стоеше на едно място. Едното му ухо се помръдна, но очите останаха затворени. Покритата кола принадлежеше на търговец от малката група, с която бяха напуснали града. Между вързо...

Пътят на коприната: Цената на едно име

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА  Пост 27 Родар ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── На другия край на Пътя бурята край каменното убежище на Амин започваше да отстъпва. Пясъкът още се плъзгаше по древните стени, но вятърът постепенно губеше силата си, а сред мътножълтата светлина една дълга сянка приближаваше към къщата. В Ханумар пустинният прах не можеше да скрие небето. Последните часове на нощта лежаха над покривите, улиците бяха притихнали, а в двора на кервансарая товарните животни стояха сгушени едно до друго, сякаш пазеха топлината си за предстоящия път. Родар спеше с кожения тефтер до главата си. Под него беше прибрал малкото криво парче сребро, което майстор Асан му бе дал. От едната страна формата още напомняше смачкана капка, а от другата личаха следите от детските му пръсти и прекалено силния натиск, с който се беше опитал да поправи първата си грешка. През деня Родар беше решил, че ще се върне в работилницата. Следващия път щеше да почука. Вероятно. Заспа, докато си представяше ...

Пътят на Коприната — Пост 26: Историите, които идват с бурята

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 26  Пустинята не ставаше по-празна, колкото повече Амин навлизаше в нея. Ставаше по-мълчалива. Имаше разлика, която човек разбираше едва след достатъчно години по Пътя. Празното не пазеше нищо, докато мълчанието можеше да бъде пълно с останали следи — от стъпки, от огньове, от хора, които някога бяха спирали на същото място, разговаряли бяха под същото небе и после бяха продължили нататък. Пясъкът заличаваше имената им, но не непременно присъствието им. Белият камил вървеше равномерно по стария труден път, който отдавна почти не приличаше на търговските маршрути, познати на Амин. Нямаше ханове през удобни разстояния, крайпътни огньове и гласове на търговци, които спореха за цената на шафрана така, сякаш от нея зависеше съдбата на света. Кладенците бяха редки, човешките следи още по-редки, а посоката понякога можеше да бъде различена единствено по особеното снижаване между дюните и по камъните, които се показваха от пясъка. През последните два дни камъните бя...

Онези, които носят знанието | Пътят на Коприната

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 24: Онези, които носят знанието Има момент, в който човек трябва да реши не какво още иска да научи, а кое от вече наученото е достатъчно важно, за да го понесе със себе си. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато в Ханумар Родар продължаваше по следобедната улица, без да забелязва непознатия поглед, който се задържаше върху него, далеч на запад Сухандир беше извадила от рафтовете на Бухара всичко, което смяташе, че може да ѝ потрябва по Пътя. Проблемът беше, че ако вземеше всичко, нямаше да стигне далеч. Върху масата лежаха карти, преписи, бележки, две малки книги с кожени корици, няколко отделни листа и три свитъка. До тях беше оставила празна торба, която изглеждаше все по-малка с всяко следващо нещо, към което посягаше. Сухандир премести една карта в купчината за пътуването, поколеба се и я върна обратно, а след малко отново посегна към нея. Идрил наблюдаваше това от другия край на помещението. — Ако я преместиш още три пъти...