Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Навремето  имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни.  Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...

Не знам защо тези дни ми се гледа "Великият Гетсби" отново.  Това ми е един от любимите филми заради посланието, което дава, а именно, че един човек ако реши да докаже, макар и след разочарование, че може да бъде това, което са искали от него при отхвърлянето му като личност, може да го направи.  В моя живот също съм имала такива ситуации. Да докажа, че мога вследствие на гнева ми към някой друг и съм го правила, затова и "Великият Гетсби" ми е филм, близък на сърцето.  Имам хубав спомен от гледането му на кино с още 5 жени. Много плакахме, но пък си заслужаваше изживяването. Все пак дамите сме емоционални, понякога нестабилни, но нали затова е добре мъжете да действат като опора и заземител. Поне моето мнение е такова, но аз съм си жена в женска енергия и съм го приела. Лично аз, намирам, че е нормално да се плаче на филми, песни и книги. Правила съм го и ми олеква на сърцето, а и подхранва емоционалността.  Същото го усещам и за пеенето, и за танцуването. Смятам,...

В последно време имах много лични и професионални драми в живота си, които успешно разреших и няма смисъл даже да си спомням за тях повече. Затова днес ще пиша за женски неща, които ми харесват като Зумба , малко Арт Облекла и  Бижута. Преди 2  години изкарах курс за Зумба инструктор и станах лицензиран инструктор. Но уви, не ми потръгнаха нещата с онлайн тренировките, защото не отделях достатъчно време за реклама. Това винаги може да се промени, въпреки всичко. Въпрос на вярване. Всъщност причината може би беше, че ми беше сложно да свикна да нося  цветни и ярки дрехи предвид емоционалното състояние, в което бях тогава. Някак си исках да съм като невидима. Но днес, за щастие, вече не е така.  Даже обмислям да си обновя YouTube канала тези дни, като направя хубавия си червен маникюр от утре нататък.  Всъщност, ако човек не се заяви в започналата вече ера на Водолея , остава непознат и нетърсен за нищо от никого, а опитът му несподелен. Тук ще вметна отново, защ...