Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Достатъчно звънях на хората. Получих нужната ми яснота. Мълчанието каза всичко за другата страна. Достатъчно звънях на хората. Не ми се иска да се боря с китайската стена. За миг протегнах плахо своята крехка ръка. Достатъчно звънях на хората. Получих нужната ми яснота. Триолет поезията ме изумява все повече и повече заедно с бард стил в поезията , за който писах. Наскоро четох стиховете на моя позната, които намирам за много леки за четене, обрани от емоции, но пък показващи ги ясно. Затова и триолет поезията ми стана любима. Всичко се изписва точно, кратко и ясно.  Моят стил на писане е емоционален и дълбок, но не всеки търси дълбочина, както ми каза лятото моя художник с къна. Но наистина няма смисъл да звъня по телефоните на хората, които с ми показали, че не съм им важна. Все пак има и такива, които ме ценят и го показват постоянно. С тях има смисъл да контактувам, другите са ми ясни.  Да не ти звънят или пиша означава, че не те искат в живота си. Няма смисъл от залъгване...

Сбогуване, запечатано с целувка. Не си го бях представяла. Смятах, че миналото  е преструвка. Сбогуване, запечатано с целувка. Създадено от красива рисунка, Която напразно съм раздавала. Сбогуване, запечатано с целувка. Не си го бях представяла. П.П..- любимата ми форма триолет  винаги ме успокоява като я създавам. Някак с малко думи се казват много неща и именно затова харесвам кратките и ясни форми на творчество. В този ред на мисли, наистина понякога една целувка приключва всичко - отношения, несигурности и неопределености. Винаги е добре да има ясна дефиниция за нещата в живота, за да няма илюзорни мисли и несбъдваеми очаквания.  Днес е прекрасен дъждовен ден, в който виждам сърца, оформени от локвите на пътя и имах ясен знак от Бог за предстояща сватба - моя ли, на друг ли, не знам, но видях, докато шофирах, от лявата ми страна черен мерцедес с булчински букет на него и красива булка в автомобила. :) Много се радвам, че покрай масовите ми прекратявания и изяснявания ...

Срещнах се тихо с болката, Дълбоката й мъдрост ме учуди. Убягваше ми като стоноги заблуди. Срещнах се тихо с болката, Нарушаваше ми емоционално стойката. А далечината на мислите ме прокуди. Срещнах се тихо с болката, Дълбоката й мъдрост ме учуди.