Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Получих нужната ми яснота - Триолет


Достатъчно звънях на хората.

Получих нужната ми яснота.

Мълчанието каза всичко за другата страна.

Достатъчно звънях на хората.

Не ми се иска да се боря с китайската стена.

За миг протегнах плахо своята крехка ръка.

Достатъчно звънях на хората.

Получих нужната ми яснота.


Триолет поезията ме изумява все повече и повече заедно с бард стил в поезията, за който писах. Наскоро четох стиховете на моя позната, които намирам за много леки за четене, обрани от емоции, но пък показващи ги ясно. Затова и триолет поезията ми стана любима. Всичко се изписва точно, кратко и ясно. 

Моят стил на писане е емоционален и дълбок, но не всеки търси дълбочина, както ми каза лятото моя художник с къна.

Но наистина няма смисъл да звъня по телефоните на хората, които с ми показали, че не съм им важна. Все пак има и такива, които ме ценят и го показват постоянно. С тях има смисъл да контактувам, другите са ми ясни. 

Да не ти звънят или пиша означава, че не те искат в живота си. Няма смисъл от залъгване, особено при близки хора, с които доста е говорено, че са заети. Не са, но за тях не си важен човек Такива са фактите, а хората отиват там, където са желани, обичани и търсенето е двустранно.

Щастлива съм и благодарна съм, че вече не съдя никого и имам вътрешно спокойствие и убеждения. А който не чува тишината на другите, които твърди, че са му близки, значи изобщо не ги познава и има за нещо.

****

В „Многоточия“ продължават историите, които мълчим, но никога не напускат сърцето.
В „Mori Monologues“ шепнат онези вътрешни гласове, които се осмеляваме да чуем само насаме.

Ако е време, те ще те намерят.
👉 Закупи ги тук.




Коментари