За френската бард поезия

Поезията има много жанрове и затова ще споделя за мой любим жанра - бард поезията, която навремето е била изпълнявана във Франция от трубадурите, като периодът е между 9 и 12 век.. 

Има множество варианти на такъв тип стихове като текстове на песни. Те се считат за първите, възхваляваща любовта между мъжа и жената, но уви, несподелената.

Френската трубадур поезия се нарича още "рицарска поезия", с познатите на всички и мои любими рицари и техните дами. Не случайно казвам, че искам да се върна в онова рицарско и романтично време да живея и го правя, чрез поезията си.

За пръв път писах този стил на английскиs си блог. В резултат на опита ми се получи се най-любимият ми стих от стихосбирката ми "Mori Monologues" - "Should I become a one-night stand?"

Не съм сигурна колко е популярен този поетичен стил в България, но пък винаги си заслужава опита, все се научава нещо ново. Обикновено са от 6 до 24 строфи, като на четвъртия се повтаря основната мисъл

Та и моя опит сега е валиден и в поезията, и в несподелената любов. :) Много обичам да се шегувам по тази тема, някак ми олеква на душата. И по същество.

Да гоня ли любовния вятър?

Житейската мъдрост често говори

Чрез гонитби и игра в амфитеатър

С някой, който предпочита да спори.

Да гоня ли любовния вятър?

Красивите хора са избирателни

Понеже животът е твърде кратък, 

А грозните лица са състрадателни

Да гоня ли любовния вятър?

Младежите често платонично линеят

И е модерно да се ходи на психиатър

Докато сърцата отдалече копнеят

Да гоня ли любовния вятър?

Разделените души тайно се надяват

Да получат шест от на житието зарът

Докато дълбоко в себе си се вглъбяват.

Да гоня ли любовния вятър?

Сърцата мълчат от болезнена сладост,

Че следващия романтичен опит ще е еднакъв

И времето не прощава ничия младост

Да гоня ли любовния вятър?