За пропуснатите възможности

Есента си върви към зимата без да спира, а с нея и времето лети и често пъти е пропиляно, но пък носи урок и мъдрост със себе си. А есенните дъждове падат внезапно и силно, както се случва в момента, докато пия чай и гледам през прозореца. Е, водата е на късмет и лечение От това се нуждая в момента и затова днес ще пиша някак носталгично за измокрянето от дъжда на годините, емоциите и пропуснатите възможности. Всичко е на късмет и път към по-добро.

Преди това обаче е нужно оценяването на реалността, в която всеки живее и приемането на пропуснатите възможности За тях имам стих в книгата си "Многоточия" и цитирам любимата си част от него: 

"Такава е на житието ролята

Да учи на приемане на резултатите,

С които няма как да спра сълзите си,

Но пък мога да потренирам ума си

Да продължи към своето си ново бъдеще."

Накратко, всяко нещо е избор, но той е валиден за определен житейски период. Ако дадена възможност не се приеме в точния момент, става пропусната. С нея обаче идва нов избор. Ще дам за пример свой познат, който си взе 6-месечен неплатен отпуск, за да потърси ново поприще за живота си и начин да изхранва семейството си, защото в държавната администрация, особено моята, заплатата е около 1500 лв, на месец, която е крайно недостатъчна за издръжка на семейство. В това число плащане на кредит за жилище, консумативи и храна. 

Наскоро се видях с този приятел и си говорихме за пропуснатите възможности - аз в любовта,  той в работата. Неговото ново пробно поприще наистина би донесло много пари, но ако е без ангажименти към жена и дете. То е за млади и свободни хора, които тепърва се изграждат като мъже и имат за цел да си купят дом и намерят жена, която да им роди дете и да станат семейство. Това обикновено се случва във възрастта между 25 и 40 години. 

Оттам нататък вече, няма как един човек да се състезава с младеж по обикаляне в различни обекти дни и нощи наред. Енергията е различна и тук визирам мъже и жени, които смятат, че от 40 нагоре ще се реализират в кариера. Да, за жените това е възможно, но само ако са част от семейство и са родили деца, които са поотраснали. Тогава могат да градят кариера. 

При мъжете, до 45 ако не е изградено нищо, вероятността за стабилна връзка с жена е минимална, защото са свикнали с неангажиращи, физически контакти, но пък те, се предполага, че имат кариера. Ако нямат кариера и стабилност като мъже откъм дом, опора и т.н., значи нещо е сбъркано. Такива са фактите. 

Някои кариери се стартират на 20, на 40 вече е късно за това ако няма стабилна финансова и семейна основа. И тук говорим за пропуснатите времево възможности. Други кариери се стартират от 40 нагоре, но само ако са спазени определени условия - изграден дом, семейство и човек да може да се отдаде на кариера и почивка.

За мъжете старт на нова кариера с нови умения над 40 е възможна, но ако не смятат да имат ангажименти с жена и дете. Принципно до 40 е редно поне да имат изградена репутация и стабилност, за да могат да издържат други хора. Тези господа, разбира се, ще търсят млади жени да им родят деца само ако са спазили критериите за сигурност в себе си и могат да са опора и глава на семейство. 

И все пак мъжът може да има жена и дете до напреднала възраст, макар че и за тях е добре да станат бащи до 45 максимум. Гледането на дете иска много енергия, силен характер и здрави нерви, защото и майката на бебето има нужда от опора - финансова и емоционална. А масово мъжкото съсловие не желае сериозни връзки или търси съвършената жена, която да не ги натоварва. А в едно семейство винаги има разправии за дребни неща, като това  е в идеален вариант и опира до възпитанието на мъжа и жената от семействата им.

За жените над 40  положението и в кариерата и любовта е критично. По принцип, не одобрявам жената да работи освен ако не е от къщи за по 3 часа. В дома винаги има много ангажименти и за да се поддържа уютен и приятен, е важно да се чисти, готви вкусна храна и да се възпитават децата, което изисква много време и стабилен финансов гръб, донякъде емоционален. 

Като привърженик на миналите и забравени семейни ценности, ще кажа, че за мен е важно мъжът да да прави бизнеси и да дава пари, а жената да е домакиня, която работи за удоволствие и да си изкара парите за женските неща - масажи, нокти и т.н., което е възможно ако работи малко и от дома. 

Лично аз, съм израснала в семейство, в което баща ми е финансов и емоционален стълб и си е Мъж на място. Затова и не харесвам разглезени, лигавещи се, мързеливи мъже, които чакат нещо да се случи и са пасивни вместо да поемат юздите на своя живот и този, който ще имат с жена си като го създадат по най-добрия начин. 

Докато тези хора чакат да им се обади някоя жена, тя вече е на път за финансовата си стабилност или към свободен мъж, който поема инициатива за нещо и е наясно, че от него зависи да има дългосрочна партньорка или не. Такива мъже почти винаги са заети от жена, която навреме е хванала момента да е с тях и с подобряването на работните си навици, за да печелят повече пари.

 За  мен основната женска роля е да се гледат децата с безусловна майчина любов и да се пази семейството, както и да се учи с тях, защото наистина образователната система в България много сериозно куца.

Та, за пропуснатите възможности в любовта като жена мога да кажа от своята гледна точка. Когато си тръгнах от бащата на детето ми с наивното мислене, че ще се справя сама и ще намеря мъж, не съобразих факта, че съм на 39 г. Причините, по които си тръгнах, тогава бяха и още са валидни, но честно казано на всички жени, които искат да напуснат бащите на децата си ще кажа да стиснат зъби освен ако няма изневяра и физическо посегателство, защото веднъж направени, ще се повторят. Другото се прощава - и караниците, и ревността, и различните интереси. С разговори и компромиси се решават проблемите.

Наистина, като си тръгвах,  без да имам друг човек, при който да ида, както понякога правят жените понеже някои все търсят резервни варианти  къде да идат, имах вярата в истинската любов между двама души и доста романтична представа за ситуацията с търсене на партньор в България. Оказа се, че партньорството в страната куца още повече от образователната система.

Като навърших 40 , се влюбих, всъщност не бях и разлюбвала своята първа любов и това се оказа голяма заблуда за мен. Човекът, не ме искаше или виждаше като жена, което аз приех много лично, но пък научих изключително много житейски уроци с такъв учител, за което съм благодарна, дори написах много стихове да развия този си талант.. И все пак оттам знам за пропуснатите възможности в любовта. 

Ако преди години бях използвала момента да започна тази връзка, щеще поне да е реализирана и опитана. Но всичко причинено на всеки, винаги се връзка. Както и при мен с моите бивши мъже преди този. Все пак аз ги изоставях, редно беше и на мен да се случи, за да има баланс във Вселената. Такива са фактите: каквото даваш, това получаваш.

Жената над 40, особено с дете, я търсят за забавление. Едни я викат по паркингите в колата да се натискат, други по барове или хотели, трети за по една нощ в тях или просто да си говорят по телефона и да пишат съобщения, защото им е скучно. 

3 години излизах със завиден брой мъже на живо, все пак се поддържам и привличам внимание, за да разбера, че почти никой не иска жена с дете, освен ако няма кой да й го гледа, за да може да ходят по страната и чужбина за секс уикенди, но и дума да не става за съвместен живот или дори моногамна връзка. Тази действителност ми отвори очите.

В тази ситуация очевидно няма нищо лошо, защото женското съсловие до голяма степен го устройва не-ангажираност вече, ако хванат и секс отнякъде, което е нормална човешка потребност, но само ако има кой да гледа детето или децата.  А която майка няма къде да остави децата и пари за детегледачка, си взима вибратор, защото няма физическо време за срещи. Буквално. Между всички уроци и домашни ангажименти.

А защо жена ще си тръгне от бащата на детето си? Масово е от скука или че не й се занимава само с домакинство и възпитание. Онези дами, които си тръгнат от мъжа по сериозни причини, ги гледат като част от масата и ги намират за несериозни. 

 Мъжете, които все пак искат връзка, я искат с млада и неангажирана жена, а по-възрастната или я маркират като "приятелка", някога със секс ползи, друг път не, или я отсвирват на първия отказ за среща, все пак тя си има дете да гледа, а те нямат очи за чуждо дете. Разбираемо е.

Така че над 40 за майка с дете е нещо като присъда "самота" докато детето порасне и тя има физическо време за срещи. Това е нещо като карма, защото не я искат тази жена мъжете за нещо сериозно. 

И изборите пред нея  са два: или да се връща при бащата на детето, ако я иска заради детето или да остава сама с вибратора си.. Като и в двата случая е важно да си търси финансова стабилност, защото все пак един път дамата си е тръгнала от бившия и той не е длъжен вече да й плаща абсолютно нищо, защото е изоставила семейното огнище. Това е нещо като наказание. Но всяка карма има действия и последици. Да се знае и помни, защото аз не разбрах навреме и имах много пропуснати възможности за срещи, бизнеси и т.н.

И като финал ще напиша, че човек е важно добре да осмисля какво му се предлага в живота и да използва абсолютно всяка възможност за работа или връзка, но в точното време за това, между 20 и 45 години, оттам нататък според колелото на живота  на Преображенския манастир предупреждава, че всеки ден е празник и няма време за пропуснати възможности. 

Иначе що се отнася до любовта, за мен тя вече не съществува като романтично понятие, може би просто уважение към мъжете, които все пак решат, че искат да споделяме време и поемат инициатива. Не мисля, че е удачно жената да търси нон-стоп мъжа, може би 2 или 3 пъти докато види участие от другата страна.

Нямам намерение да лъжа себе си и другите, че имам свободата за срещи и да давам празни обещания без реални действия поради ограниченото ми физическо време и множество ангажименти, които отдавна са мои, според съзнателен избор и липсата на човек, с който да си ги разделим. 

А за работата оттук нататък ще имам само успехи, защото фокусът ми отива към парите, защото с тях ще мога да си създам финансова и емоционална стабилност, да си купя дом, спа процедури и пътешествия, които поне ще хранят душата ми. 

Но да, отказвам се от мечтата си за семейство с партньор и още дечица, мисля, че е твърде фантастично и според възрастта, и според ситуацията ми. Не искам да мисля за неща, които  физически към момента не виждам как ще се случат и ме натоварват. Достатъчно научих за пропуснатите възможности, сега е време да почивам и приема фактите такива, каквито са за скорошния ми 43-годишен РД.