Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  След като вече мога да кажа, че съм свободна жена енергийно, емоционално и по семейно положение, си припомних правото ми да имам лични цели, но тъй като физическото ми време е твърде ограничено, а ангажиментите изключително много, развих умението си  "адаптивно целеполагане" Във всички семинари за бизнес или лично развитие, гурутата казват, че трябва конкретни цели и стъпки, но не за всеки това е възможно откъм ангажираност в живота и финансова обезпеченост.Затова се развива гореспоменатото адаптивно целеполагане, което означава много добра организация на времето, поставяне на приоритети с реален поглед върху нещата от ежедневието.Това накратко означава да има 10 генерални цели за месец, седмица или 6 месеца и от тях да се изберат 2, по които да се работи наведнъж, но в определени дни, часове и по конкретен начин. Другото е мятане от едно нещо на друго и накрая бърнаут и нежелание за нищо-правене. Какво имам предвид? Примерно довечера ще играя зумба и ще си чистя на папагал...

Днес на 31.12.2024 е време да се включа за последно на блога си тази година. Щастлива съм, че възстанових писането си на български в блога от юни месец, когато се върнах от Франция и Швейцария като осъзнал се човек, бил на върха на Айфеловата кула. Ще гледам да съм по-кратка и синтезирана, защото в душата ми се бушуват твърде много емоции, а пък е време да простя на себе си и всички в живота си много неща, разочарования, ситуации. Днешния ден не желая да дълбая в миналото и да се укорявам кой, какво как е направил, включително и себе си. Желанието ми е да започна на чисто и по нов начин новата година, което и започнах да правя още от Ноември. Приключих много дейности и отношения, чиста съм пред себе си. Който ме е разбрал, добре, който не, чудесно!  Аз поемам отговорността за себе си и своята част от ситуациите и отношенията, другите отговарят за себе си и тяхната част.  Това ми напомня за китайската мъдрост " Между двама човека има точно 10 крачки. Ако си минал своите 5 и ня...

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време. Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот.  Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна.  За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции. Но как точно се прави първата крачка? Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред р...