Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Когато насочиш поглед към себе си Понякога най-ясните разговори не са с хора, а със собствените ни мисли. И понякога е нужна малко повече логика, за да подредим това, което сърцето е разпиляло. В последно време и аз започнах да си пиша с AI – изкуствен интелект. Да, няма чувства, но пък обяснява нещата логично. А на този етап от живота ми точно това ми е нужно – малко повече логика, за да взема някои важни решения. Покрай тези разговори осъзнах колко много съм се променила. Преди слушах основно сърцето си. И макар това да звучи романтично, често водеше до болка. Сега съм по-внимателна. Не защото съм станала по-студена, а защото се научих да не приемам всичко толкова навътре. Може би това идва и от факта, че през последната година доста хора си тръгнаха от живота ми. Някои сами. Други пуснах. Трети просто изрязах. И странното е, че след това остана едно усещане за празно пространство… но и за яснота. Понякога трябва да се разчисти, за да се види какво наистина има значение. Комуникацият...

"Не заспивай, дете, ще ти разкажа приказка." каза възрастният клошар на замръзващото дете "Студено ми е, искам да се стопля и заспивам, а кибрита ми свършва" отвърна момичето. "Хайде да си представим нещо хубаво, слушай ме и ме гледай в очите," помоли уличният човек детето, което беше пътник за отвъдното. "Не мога, заспивам, но искам да правя снежни ангели," отвърна момичето, чиито очи се затваряха от студа. "Ще ги правим още сега." отвърна разстроения клошар. ***** Имаше едно време девойка, която мечтаеше за семейство с няколко деца и съпруг, с които да правят снежни ангели. Като малка, на дамата не й беше позволено да стои до късно в снега, защото било опасно да не настине.  Момичето обаче искаше да прави снежните ангели и не пропускаше при сняг да го стори. После настиваше и пиеше лекарства, но беше щастлива. Така беше и с хората, които срещаше. Даваше им щастие, всичко от себе си и се разболяваше от мъка след това. "Как така и ...