Публикации

Показват се публикации с етикета коприна

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната: Копринената дреха и цената на едно желание

Изображение
Пътят на Коприната – Истории, които пътят пази Копринената дреха ✨  Понякога съдбата на човек не се променя от война. Не се променя от владетел. Не се променя дори от времето. Понякога е достатъчно едно желание. Една мечта. Едно парче коприна. И един човек, който започва да вярва, че щастието живее от другата страна на притежанието. Самарканд се събуждаше под първите лъчи на слънцето. Керваните пристигаха от изток и запад, носейки коприна от Китай, подправки от Индия, скъпоценни камъни от планините и истории от далечни земи. По Пътя на коприната винаги пътуваше нещо повече от стоки. Пътуваха мечти. Любови. Страхове. Желания. Съдби. Амин вървеше сред пазара, но този ден не виждаше нито златото, нито търговците. Мислеше за Лейла. За обсидиана. За странното отражение, което беше видял в черната му повърхност. За думите ѝ: — Този камък не принадлежи на теб. И за още нещо. За тъгата в очите ѝ. Не изглеждаше като човек, който пази тайна. Изглеждаше като човек, който носи тежест. Същата в...