Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Дълго време си мислих, че искам годежен пръстен, когато се сетих, че мога да си създам собствен. Понеже се лутах в дебрите на измислици, вярвайки на хора, които са просто добри оратори с лъжите си, открих нови занимания.  Гордея се със своя нов пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн с неговите кръгове, определили края на земята, такава, каквато я познавах, отчасти. Сега вече унищожена от всякъде - духовно, емоционално и даже финансово, но не са мои тези световни въпроси, защото е важно да се погрижа за себе си някъде из кръчмите на Ирландия. С типичната ми съзидателна, писателска лудост, станахме спътници за вечността в съюз, сключен с пръстен от червено фолио. Поне докато се изгуби сред нотките на сарказма ми или някъде по пътя с колата. А какво за годежите?  Тях ги има по книгите и във филмовата индустрия. В реалните движения на различните видове фолиа няма никой, който да иска годежното мероприятие освен в пиянско или друг вид опиянение. Такава е човешката...

Хората се променят.   Докато станат някак странни и различни в очите на близките, но не и за себе си. Чувстват се   неприети от тях и сякаш фалшиви. Те се разделят с другите заобикалящи.  Понякога остават самотни, макар че си дават вид на силни личности. Защото се чувстват неистински. И някак непълни. Но по този начин намират себе си.  Често се случва сред всички различни маски и да загубят своята идентичност. От страх. Или натиск от страна на стадото в общественото съзнание. И илюзия за принадлежност към група. Някои личности спират да вярват в себе си и да се борят за мечтите си. Учудват се, когато някой им споделя, че се цени, постига успехи и ги празнува със себе си. Това събужда възхищение и доза завист, която може да погуби всички, които се задълбочат в нея . Валери стоеше в едно кафене и разсъждаваше по тези въпроси. Тя се чувстваше излъгана и ограничена от определен човек. Пиеше си бавно кафето. Всъщност жената сама беше   влязла в този капан на ...