Реконструкция

Хората се променят.  Докато станат някак странни и различни в очите на близките, но не и за себе си. Чувстват се  неприети от тях и сякаш фалшиви. Те се разделят с другите заобикалящи.

 Понякога остават самотни, макар че си дават вид на силни личности. Защото се чувстват неистински. И някак непълни. Но по този начин намират себе си. 

Често се случва сред всички различни маски и да загубят своята идентичност. От страх. Или натиск от страна на стадото в общественото съзнание. И илюзия за принадлежност към група.

Някои личности спират да вярват в себе си и да се борят за мечтите си. Учудват се, когато някой им споделя, че се цени, постига успехи и ги празнува със себе си. Това събужда възхищение и доза завист, която може да погуби всички, които се задълбочат в нея

.

Валери стоеше в едно кафене и разсъждаваше по тези въпроси. Тя се чувстваше излъгана и ограничена от определен човек. Пиеше си бавно кафето. Всъщност жената сама беше  влязла в този капан на съзнанието. Сега тя правеше своята лична реконструкция. 

И се учеше да уважава себе си, своите желания и мечти. Да отказва заради обстоятелствата и личната си неудовлетвореност от постижения, следване на цели и дистанциране. Тя бездействаше от известно време или поне така го чувстваше, но не съжаляваше. 

Валери знаеше, че това представляват нужните тухли за нейната реконструкция. Която щеше за засияе. В своята пълна завършеност.

През тъгата идват най-важните прозрения и се виждат по-големите крачки към успеха и неговото чувстване. Тухла по тухла. Валери реконструираше и пресъздаваше живота си. За по-доброто си настояще и съответно бъдеще. Тя нямаше време да живее в минали случки и негативни емоции.

Задълбочена в своите размисли, жената дори не усещаше как времето минаваше и ситуациите се подреждаха в нейна полза. Малко по малко. Понякога го виждаше и се поздравяваше за поредната малка победа.

Реконструкцията отнемаше време, но Валери вярваше в  нейната правилност. нищо не можеше да я спре или отклони от пътя й към пълна промяна. Тя чувстваше щастие. Постепенно навлизащо в нейното ежедневие с постоянство.