Публикации

Показват се публикации с етикета э

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната – Част 15: Първата нишка | Легендата за Синия оазис

Изображение
  Първата нишка Преди да се научиш да тъчеш плат, трябва да се научиш да чакаш. А понякога най-важните пътища започват не с крачка. А с една нишка. Писмо до читателя Скъпи читателю, докато Сухандир прекрачваше прага на тайната библиотека в Бухара и търсеше отговори сред праха на древните книги, на другия край на Пътя на коприната Лейла поемаше по различен път. Не към знанието на учените. А към знанието на нишките. Защото понякога истината се пази не в книгите, а в ръцете на онези, които умеят да тъкат. Самарканд се събуждаше бавно. Слънчевите лъчи пълзяха по сините куполи и по прашните улици, по които вече се чуваха първите търговци. Лейла пристъпи прага на тъкачницата на Ищар още преди градът напълно да отвори очи. Вътре миришеше на дърво. На коприна. На време. Ищар вече я чакаше. Не държеше совалка. Не държеше плат. В ръцете си държеше малка бяла буба. – Това е първият урок – каза тя. Лейла се огледа объркано. – Мислех, че ще започнем с тъкането. – Всички така мислят. Ищар постав...