Понякога принцът идва с перки | Неделни есета

Понякога принцът идва с перки

В тон със септемврийската ми и заключваща мъжете от миналото линия, която доста интересно се получи в моите „Неделни есета“, днес ще споделя за най-накрая успешната си и взаимна любовна история с белия принц на живота ми, когото искам от месец. :)

След няколко седмици размисли за мъжете, Tinder и срещите на живо, най-накрая в живота ми се появи мъжът, когото действително чаках с нетърпение.

Белият принц.

Само че с перки. :)

Как започна историята с него

Беше август и аз бях на плажа. Не помня точно на кой, защото през лятото и особено по време на отпуската си през август обиколих почти всички плажове наоколо.

Стоях си и разсъждавах над житейските, най-вече романтични теми, когато се сетих за думите на един колега, с когото миналата година бях на проверка:

„На вас, жените, ви трябва аквариум с риба. То е като мъж — мълчи, изпълнява и не спори.“

Тогава си помислих, че явно е бил силно наранен от жените в живота си. Имам доста познати мъже с разбити сърца, каквато съм била и аз, които не искат да продължат напред и съответно избягват ново обвързване, за да не бъдат наранени отново.

Ама да не изглеждам прекалено еманципирана. :)

По-важното е, че през главата ми мина мисълта за стария ми 15-литров син аквариум, който беше първият дом на моите сегашни риби.

Сред тях имам златна рибка и телескоп, които вече са с доста сериозни размери и вероятно възприемат 42-литровия си аквариум като своеобразна „гарсониера“. Имам и пет неонови тетри, които скромно се разхождат на група и се крият около дървото ми тип сакура, с което, заедно с малкия типичен азиатски храм, се опитах да придам на аквариума нещо като „азиатска романтика“ — розово дърво, храм и малък подводен свят.

Много обичам и всичките си сомчета. Сред тях имам прозрачен стъклен сом, два големи, които се лепят по стъклото, и други, по-стандартни и с различни шарки, за да ми е цветно в аквариума. Те пък обичат да се разхождат по дъното.

А старият 15-литров аквариум със синия грунд стоеше сам и непокътнат.

Тогава се сетих, че всеки път, когато ходя в магазина за акваристика, виждам красиви риби с нежни, ефирни перки, които стоят сами в своите аквариуми.

Бети.

И точно там реших, че моят нов и постоянен мъж, с когото ще споделям спалнята си, ще бъде риба. :)

Първоначално всъщност исках да бъде кралица, но след като разгледах бетите, установих, че мъжките определено са по-красиви.

Избрах бял мъжки Betta Crowntail и го поръчах още на 2 септември. Трябваше да бъде изпратен след 17-и, а с онлайн магазина се разбрахме да пристигне на 19 септември, за да мога да го взема и спокойно да се погрижа за него, защото събота ми е почивен ден.

Още преди да дойде, го наричах Белия принц.

А докато го чаках, се роди и една мисъл, която доста ме забавляваше:

„След всички мъже, които срещнах напоследък, накрая започнах да чакам един с истинско нетърпение. Бял е, красив е, ще живее в спалнята ми и пристига на 19 септември. Единственият проблем е, че е риба.“ :)

Белият принц пристига

На 19 септември първото ми притеснение беше дали Бианко ще пристигне жив и здрав. Още в 9:30 сутринта отидох до офиса на Еконт, за да го взема и да се върна възможно най-бързо, защото имах да подготвям неща по аквариума му, а след това трябваше да отида да празнуваме рождения ден на дъщеря ми.

Когато най-после го видях, вече знаех и как ще се казва.

Бианко.

Хем аристократично, хем просто, хем красиво име. Мисля, че му подхожда.

Докато приготвях окончателно неговия дом, дълго се чудех къде да го сложа и накрая го поставих временно в стъклена купа. Заедно с него бяха дошли термометър, нагревател и филтър, а покрай рибите през ръцете ми вече е минала достатъчно техника, така че започнах да сглобявам всичко.

За една година съм загубила около 40 риби, но въпреки това не съм спряла да ги обичам. Всички те са били част от семейството ми и ще гледам риби, докато това е възможно, защото внасят живот в дома ми и ми носят щастие.

Разбира се, точно в деня на пристигането на Белия принц се оказа, че новият филтър е прекалено голям за моя 15-литров аквариум. Не бях преценила добре ситуацията с размерите и набързо купих изключително малък и евтин филтър, за да не остане Бианко без необходимото оборудване.

В крайна сметка всичко беше готово и Белият принц можеше да се нанесе в своя син дворец.

Първата ни среща

Първата ни среща беше странна по един много хубав начин — аз го гледах влюбено заради красотата му, а той беше любопитен.

Когато се озова в своя аквариум, отначало беше срамежлив, но постепенно се оживи и започна да разглежда всичко около себе си, включително и мен. Дадох му храна и още от самото начало хапна, което приех като много добър знак.

Само няколко дни по-късно вече имаме и свой малък ритуал — когато се приближа до аквариума, Бианко идва към мен.

Веднъж видях мой косъм във водата и сложих ръка вътре, за да го извадя. Очаквах той да се отдръпне или да се изплаши, но не го направи. Дори първата му смяна на водата не го стресира особено и смятам, че много бързо свикна с мен.

А аз със сигурност свикнах с него.

Точно сега тази малка рибка ми донесе щастие, което през последните месеци не успях да намеря с други мъжки особи. :)

Алфата и бетата

Аз обичам животните. За мен те дават любов безусловно и отвръщат по свой начин на грижата, която полагам за тях.

Септември ми се оказа тежък финансово и ремонтно месец, а едновременно с това затварям някои емоционални цикли от лятото. На този фон присъствието на Бианко ми донесе нещо много простичко, от което явно съм имала нужда — покой.

Вярно е, че не го бях планирала като разход точно сега, но ето, случи се. Най-хубавите неща понякога са непланирани и точно затова си заслужават.

Бианко е при мен само от няколко дни, а вече усещам силна връзка помежду ни. Наистина ме успокоява да гледам как ефирното му тяло се движи из аквариума и смятам, че по някакъв странен начин енергията ни се допълва — мъжката и женската.

Един приятел дори се пошегува:

„Е, сега алфата и бетата сте в една стая?“

Понеже аз като цяло съм алфа жена, трябва да призная, че комбинацията доста ме разсмя. :)

Но в тази шега има и нещо много истинско за мен. Бианко не е просто красив предмет в спалнята ми. Той е живо същество, за което се грижа, което вече разпознава присъствието ми и чието спокойно движение във водата променя усещането в стаята.

И може би точно затова се появи в правилния момент.

Моят бял принц

Сред цялата емоционална трагедия, лутането и неуспехите с онлайн запознанствата най-накрая намерих нещо съвсем реално, макар и да е риба, което ми носи щастие всеки ден.

Няма чатове за анализиране, няма чудене кой на кого трябва да пише или какво означава нечие поведение. Има едно малко бяло същество, което плува в синия си аквариум, идва към мен, когато се приближа, и ми е хубаво просто защото е там.

Моят красив бял принц.

Първоначално исках кралица, а накрая избрах него, защото мъжките бети определено ми се сториха по-красиви. Сега, в мълчание, любов и разбирателство, дните ми вкъщи стават все по-хубави — сред рибите, папагалите и съвсем скоро отново сред картините ми.

Защото покрай Бианко си давам сметка и за нещо друго.

Домът ми вече не е просто място, в което се прибирам и спя. В него има отделен и красив живот, който съм създала през тези години предимно самостоятелно откъм ресурси, но с безценното присъствие на дъщеря ми, папагалите и рибите.

Моето семейство.

Така ги наричам и не се притеснявам от това.

Те са с мен винаги и всеки по своя начин присъства в живота ми. Рибите са мълчаливи, но това не ги прави по-малко ценни; напротив, тяхното спокойствие и красота влияят и на моята собствена енергия.

А през октомври към този дом ще се върне и още една отдавна изоставена част от мен — рисуването. Така около мен постепенно се събират животните, творчеството, музиката, малките ми ритуали и онова усещане, че домът не е просто четири стени, а животът, който създаваме вътре в тях.

И точно там е истинската идея на Бианко за мен.

След всички романтични размисли през последните месеци, срещите, разочарованията, Tinder и мъжете, които искат различни от мен неща, се оказа, че моят бял принц пристигна точно когато имах нужда от неговото тихо присъствие.

Не решава живота ми и не замества човешката любов.

Просто ми носи щастие.

И това е достатъчно.

Един принц с перки

Така септемврийската ми линия за мъжете приключва по начин, който в началото на месеца със сигурност не бих могла да предвидя.

Започнах с Tinder, минах през тиквички, изпусната спирка, Сарафово, случайни срещи и хубави непознати мъже, а накрая онзи, когото действително чаках с нетърпение, пристигна в малка транспортна опаковка и се нанесе направо в спалнята ми.

Казва се Бианко и отношенията ни засега вървят прекрасно. :)

Аз го гледам влюбено, той идва към мен, когато се приближа до аквариума, и двамата очевидно сме се разбрали без особено много думи.

Всъщност без никакви.

След цялото безумно лутане сред мъже, които искат различни от мен неща, аз продължавам да вярвам, че животът е вкъщи за всички, които искат да го споделят.

В моя дом вече има такъв живот — създаден с много грижа, понякога с трудности, загуби и непланирани разходи, но и с дъщеря ми, папагалите, рибите, бъдещите ми картини и всички малки неща, които ме карат да се чувствам добре там.

А сега в него има и още един мъж.

Моят бял принц Бианко.

Само че с перки. :)