Публикации

Показват се публикации с етикета Лична философия

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Когато смъртта ни учи да живеем: памет, избор и душа

Изображение
За думите, които остават – лична призма Днес научих за смъртта на мой далечен братовчед по бащина линия. Виждала съм го не повече от пет пъти в живота си, а въпреки това новината ме спря. Не ме разтърси шумно, а тихо – така, както идват истинските осъзнавания. Тази седмица явно ще бъде от онези, в които човек не просто живее, а мисли. Смъртта има странния навик да ни напомня за най-простите истини. Докато човек диша, има избор. Избор да промени посока, отношение, мълчание. Избор да каже навреме „Обичам те“ и „Благодаря ти“ – думи, които звучат елементарно, но се оказват най-трудните за изричане. Може би защото носят отговорност. И защото паметта на душата ги запомня. Хората реагират различно на тези думи. Някои се смущават. Други ги приемат като нещо излишно. Аз ги изричам съзнателно . За мен те не са навик, а избор. Форма на присъствие – не само физическо, но и вътрешно. Не всеки е готов да го приеме и това е естествено. Именно затова избрах да живея сама, вместо да споделям живота си...