Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Хората се променят.   Докато станат някак странни и различни в очите на близките, но не и за себе си. Чувстват се   неприети от тях и сякаш фалшиви. Те се разделят с другите заобикалящи.  Понякога остават самотни, макар че си дават вид на силни личности. Защото се чувстват неистински. И някак непълни. Но по този начин намират себе си.  Често се случва сред всички различни маски и да загубят своята идентичност. От страх. Или натиск от страна на стадото в общественото съзнание. И илюзия за принадлежност към група. Някои личности спират да вярват в себе си и да се борят за мечтите си. Учудват се, когато някой им споделя, че се цени, постига успехи и ги празнува със себе си. Това събужда възхищение и доза завист, която може да погуби всички, които се задълбочат в нея . Валери стоеше в едно кафене и разсъждаваше по тези въпроси. Тя се чувстваше излъгана и ограничена от определен човек. Пиеше си бавно кафето. Всъщност жената сама беше   влязла в този капан на ...

За миг превърна се в пепел и последната искра, сменена някак си тактично със сърдечна празнота - Безупречна... Донесе Крах сред множеството упреци и се разбрахме мълчаливо - няма как да има Щастие... Усетих дупка - там вляво под гърдите си, студена тръпка преминава през нова пустота - Отиде си... В гонитбата на вечно мнимото разбиране не случихме на истински разперени крила - Строшиха се... Привлечени от изкушаващата гравитация, посрещнала с усмивка залеза на любовта - Измислена... С гордост от красив балон, изпълнен с илюзия на вечни спорове с крайна цел взаимна прямота - Пукна се... За миг изчезна малката ни вечност, изплетена в романса на две сърца - Изгубени... В очите изморени, потопени в миглите, покрити със сълзи от мълчалива самота - Умиращи...