Публикации

Показват се публикации с етикета гледна точка

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Последният ми пост за 2025: нов живот, равносметка и сила да продължа

Изображение
🖋️ Това е последният ми пост за 2025 година Понякога животът не ни пречупва. Той ни изчиства. От хора. От илюзии. От самите нас… такива, каквито сме били. И точно в този хаос се ражда нещо ново. Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026 — цели, които отлагах твърде дълго. Но преди да тръгна напред, искам да оставя нещо тук. Една история. По Коледа бях при родителите си. Когато се прибрах, аквариумът ми не беше същият. Част от рибите бяха умрели. Няколко охлюва — също. Филтрите бяха задръстени. Водата — тежка, почти неподвижна. Имаше хаос. И загуба. Но между всичко това… имаше живот. Малко бебе риба телескоп. Само. Крехко. И въпреки това — оцеляло. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката му. Общо 16 риби и 6 охлюва загубих тази година. И в този момент осъзнах нещо. Това не беше просто аквариум. Това беше моят живот. Последните години бяха изпълнени със загуби. Смърт — не само буквална, но и на чувства. На връзки. На части от ...

Гласът на Тишината

Изображение
Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Напред въпреки всичко и всеки

Изображение
Днес ще съм кратка и ясна, което като че ли бях позабравила последните години. С приключването на 2025, която беше кармична с число 9, което според  нумерологията е приключване на всичко старо като цикли, отношения, основа на живот и т.н, свършват и онези битки, в които няма равенство и отношения, в които липсва реципрочност. Това забелязах по себе си и тези хора, с които общувам качествено и преди всичко на живо. Друга форма на комуникация почти не признавам, може би чат пат телефонните разговори, но вече гордо мога да кажа, че приключих със социалните мрежи и споделянето в тях. Да, губи се популярност, но кому е нужна тя ако на живо никой не вижда човек и не говопи с него! Напоследък така мисля и си пазя личнната енергия, вместо да пиша по социалките. Единствено /YouTube канала мисля да си оставя, за да давам послания. За мен 2025 беше поучителна година и съм благодарна за всичко в нея, което в по-голямата си част беше предизвикателно и драматично. Бях и на върха на известността...

Денят, в който никой не дойде на моя МЛМ среща – и как това ме направи по-силен лидер

Изображение
💥 Поканих 20 човека. Подготвих всичко. И в крайна сметка… не дойде нито един. И това не беше просто провал на събитие. Беше моментът, в който започнах да се съмнявам в себе си като човек, който се занимава с бизнес. 🧭  📍 Денят, който промени начина ми на мислене На 29.07.2023 бях поканила 20 човека на представяне на МЛМ бизнеса ми тогава. Бях убедена, че този път ще бъде различно. Бях вложила енергия, подготовка, очакване. Но реалността беше тиха. Никой не дойде. И в онзи момент не усетих просто разочарование. Усетих нещо по-дълбоко. Започнах да си задавам въпроси: Достатъчно добра ли съм? Хората приемат ли ме насериозно? Изобщо ставам ли за този бизнес? Тишината след този ден беше по-силна от всяка презентация, която бях правила. 📍 Разговорът, който ми даде друга гледна точка Моят спонсор тогава не омаловажи случилото се. Той просто каза нещо просто: 👉 „Това е нормално.“ В МЛМ отказите, липсата на реакция и дори празните зали не са лична присъда. Те са част от процеса. Тогава...

Ролята на жената и мъжа днес – семейство, еманципация и баланс

Изображение
Ролята на жената и мъжа днес – баланс между семейство, кариера и еманципация Въведение: време на промяна и вътрешен разрив Живеем в епоха, в която ролите на мъжа и жената се променят по-бързо от способността ни да ги осмислим. Еманципацията на жените, кариерното развитие и новите социални модели донесоха свобода, но и ново напрежение – особено в семейството и интимните отношения. Това е тема, която се преплита и с други аспекти на личната трансформация, като тези, които разглеждам и в анализа на енергията и вътрешния баланс в женската енергия и елегантност и духовното развитие. „Понякога най-тежките избори на една жена са между това да бъде силна… и това да бъде просто щастлива. Личната истина зад социалната промяна В стремежа си към развитие, много жени поемат огромна натовареност – работа, дом, деца, социални роли. И в този процес често се случва нещо тихо, но важно: времето за присъствие изчезва. Това не е само социален проблем, а и вътрешен баланс – тема, която се допълва с концеп...

С Велосипед На Борба

Изображение
Честит Първи Май, скъпи читатели! Някои почиват, други работят и все пак новият месец е факт. :) През този месец лично аз съм почти през цялото време сред природата на с. Карагеоргиево , Там е на 100 % унищожена реколтата от череши за тази година. За община Айтос има около 3200 парцела за проверка на място с цел установяване на щети по земеделските площи. Иначе работя почти постоянно в къщи и въобще, защото имам много неща да завършвам. Това обаче започва да ми харесва, поне не си губя акъла с разни неосъществими неща. Рутината определено ме държи в кондиция да продължавам постоянно напред към по-добри житейски времена. Докато се срещам с ежедневните грижи на земеделските производители , съм на силно практична вълна и съчувствие, че хората остават без част от поминъка си. Определено виждам нещата от друг ъгъл на място там и не съм на вдъхновяваща вълна, а реалистична. Добре, че имам близки приятели, които споделят много ценна информация и се опитваме да променим поне една идея действит...

Пъстротата и Пчелата

Изображение
Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

И Когато Светлините Угаснат, Маските Падат

Изображение
Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

Чувства Във Вторник

Изображение
Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас.  Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото  моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения.   А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Самотата на Върха

Изображение
Днес ми се пише за нещо абстрактно. Цял ден си мислех за това, докато анализирах житейските си събития от януари до сега. Всяко тримесечие  на годината ми е поучително и така вече три години подред. Докато слушах любимия си таро мистик , нещо, което той каза, много ми хареса. Че последните 10 години като жена Скорпион, съм преживяла неща, които хора на по 70 или 80 години не са. И това е безспорен факт.  Но оцелях и вече почти нищо не може да ме събори нито професионално, нито лично. Просто не искам да си губя времето излишно в обяснения.  Важен е крайният резултат, а как се стигна до него, ще запазя за себе си. Заинтересованите да ме питат, ще споделя, но аз на никой не пожелавам моя път или пътища в личен, семеен и професионален план, все едно. Има една интересна мисъл, която всички са чували, но никой не разбира напълно и аз ще се опитам да си я обясня. А това е именно "Lonely onf the top" или преведено "Самотен/Самотна на върха". За някои хора това е осъзнат изб...

Госпожица за три дни

Изображение
Навремето  имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни.  Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...