Публикации

Показват се публикации с етикета пътувания

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Понякога щастието има пера | Урок по благодарност от едно ято патици

Изображение
  Понякога щастието има пера Понякога прекарваме толкова време в търсене на щастието, че пропускаме момента, в който то вече е дошло. Не под формата на голяма любов. Не под формата на сбъдната мечта. А под формата на нещо толкова обикновено, че почти бихме могли да го подминем. Напоследък животът ме кара да се замислям за големи неща. За мечтите, хората, които идват и си отиват, и пътищата, по които съм поела. Понякога толкова се задълбочавам в тези мисли, че забравям нещо много важно. Че щастието рядко идва с фанфари. Обикновено идва тихо. И понякога има пера. *** Миналата седмица реших да направя нещо само за себе си. Изпих сутрешната си топла вода с алое, направих си шейка, танца Мандала и се приготвих за плаж. Сложих новия си смарагдов бански и любимата капела. Отдавна си мислех за Синеморец. Не бях ходила там никога. Не защото е далеч. А просто защото все не му беше дошло времето. Аз обаче съм от хората, които когато усетят, че нещо ги зове, тръгват. Никога не съм обичала да с...

Жените, които пътуват сами, знаят цената си

Изображение
От дълго време пътувам сама по различни места, защото за мен пътешествията са обогатяване и нови спомени, които ми подобряват душевното, емоционалното и физическото състояние. Обичам и да си стоя у дома, но някак напоследък ми е тегаво да го правя. Иначе винаги, където и да ходя, желанието ми е да се прибирам в къщи и някой да ме посреща там.  В момента имам 2 папагала и дете, които ме чакат и честно казано, щастлива съм, че ги има. Благодарна съм и че имам здрава кола и дом, където да се прибера. Това е богатство. Всъщност, и във връзка и извън такава, винаги съм пътувала, защото съм любопитна и обичам да уча нови неща и да се срещам с различни хора. Моите партньори досега са били мъже, които не обичат да пътуват. Вероятно, за да се допълваме, но това в момента е без значение. Честно казано, предпочитам да пътувам сама, за да се насладя изцяло на преживяването и атмосферата от новото място - храната, която ям бавно и музиката на уличните артисти, която отваря нови хоризонти в съзн...

В Стремеж към Звездите

Изображение
  Когато пия кафе извън офиса и дома, обикновено избирам заведение, където заедно с напитката носят и късмети с нея. Много обичам да чета цитати и пожелания, защото ме карат да се замисля. Вчера ходих в парка до вкъщи, защото имах нужда от чист въздух и концентрация. Поръчах си кафе, което изпих бавно и с удоволствие , докато си четох късмета с него. "Стреми се към звездите. Ако не ги достигнеш, поне ще се научиш да летиш." И аз така. Искам да летя в небето на живота си, както много съм писала в постовете си. Така се живее, а не като мишок, гъсок или други животни по земята, които много харесвам, но не отговарят на моето разбиране за живота. За мен смисълът в думите, написани на този лист хартия е много голям и верен. Доскоро бях в пълна апатия, но след това излизане навън в парка, сякаш ми просветнаха много неща. Замислих се за звездите, които често гледам на една моя книга подарък за галактиките и космоса.  Някак си оприличавам себе си като човек, който иска да стигне звез...

За Париж и Любовта

Изображение
Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града.  Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също.  Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе.  Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула.  Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столи...

Пътеписите на един мечтател: Виена

Изображение
Беше декември. Около Коледа. Светлините на града искряха в пълния си блясък, а за красотата на това пътуване се допринасяха базарите. Живи и истински. С пунш, сладки и дори пълнени картофи. Някак се допълваха. Усмивките грееха навсякъде. Хората пълнеха чашите с греяно вино и настроение. Разнасяха се много аромати. Хората се разхождаха – по двама, трима, с приятели. Личеше си, че наближава семеен празик. Всяка спирка и улица светеше. В цветовете на радости и подаръци. Валери и Сейбър обикаляха. Из различните замъци. Позлатени до безобразие, но не натруфени.   Имаше изящност и нежно преплитане на днешни и отминали традиции, втъкани в дрехите, които сега красяха музеите. И си спомняха за броните на отдавна изчезнали рицари. Покрити с величие. Също така и буржоазия, учудващо с принципи.  За времето си. Носеше се мелодия от непознат инструмент. Валери видя жена, облечена в черно, с ръкавици, красива усмивка, лъхаща на носталгия. От отминали дни.   Тя свиреше. На ...