Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

От дълго време пътувам сама по различни места, защото за мен пътешествията са обогатяване и нови спомени, които ми подобряват душевното, емоционалното и физическото състояние. Обичам и да си стоя у дома, но някак напоследък ми е тегаво да го правя. Иначе винаги, където и да ходя, желанието ми е да се прибирам в къщи и някой да ме посреща там.  В момента имам 2 папагала и дете, които ме чакат и честно казано, щастлива съм, че ги има. Благодарна съм и че имам здрава кола и дом, където да се прибера. Това е богатство. Всъщност, и във връзка и извън такава, винаги съм пътувала, защото съм любопитна и обичам да уча нови неща и да се срещам с различни хора. Моите партньори досега са били мъже, които не обичат да пътуват. Вероятно, за да се допълваме, но това в момента е без значение. Честно казано, предпочитам да пътувам сама, за да се насладя изцяло на преживяването и атмосферата от новото място - храната, която ям бавно и музиката на уличните артисти, която отваря нови хоризонти в съзн...

  Когато пия кафе извън офиса и дома, обикновено избирам заведение, където заедно с напитката носят и късмети с нея. Много обичам да чета цитати и пожелания, защото ме карат да се замисля. Вчера ходих в парка до вкъщи, защото имах нужда от чист въздух и концентрация. Поръчах си кафе, което изпих бавно и с удоволствие , докато си четох късмета с него. "Стреми се към звездите. Ако не ги достигнеш, поне ще се научиш да летиш." И аз така. Искам да летя в небето на живота си, както много съм писала в постовете си. Така се живее, а не като мишок, гъсок или други животни по земята, които много харесвам, но не отговарят на моето разбиране за живота. За мен смисълът в думите, написани на този лист хартия е много голям и верен. Доскоро бях в пълна апатия, но след това излизане навън в парка, сякаш ми просветнаха много неща. Замислих се за звездите, които често гледам на една моя книга подарък за галактиките и космоса.  Някак си оприличавам себе си като човек, който иска да стигне звез...

Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града.  Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също.  Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе.  Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула.  Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столи...

Беше декември. Около Коледа. Светлините на града искряха в пълния си блясък, а за красотата на това пътуване се допринасяха базарите. Живи и истински. С пунш, сладки и дори пълнени картофи. Някак се допълваха. Усмивките грееха навсякъде. Хората пълнеха чашите с греяно вино и настроение. Разнасяха се много аромати. Хората се разхождаха – по двама, трима, с приятели. Личеше си, че наближава семеен празик. Всяка спирка и улица светеше. В цветовете на радости и подаръци. Валери и Сейбър обикаляха. Из различните замъци. Позлатени до безобразие, но не натруфени.   Имаше изящност и нежно преплитане на днешни и отминали традиции, втъкани в дрехите, които сега красяха музеите. И си спомняха за броните на отдавна изчезнали рицари. Покрити с величие. Също така и буржоазия, учудващо с принципи.  За времето си. Носеше се мелодия от непознат инструмент. Валери видя жена, облечена в черно, с ръкавици, красива усмивка, лъхаща на носталгия. От отминали дни.   Тя свиреше. На ...